Климатичните промени и все по-честите горещи вълни променят начина, по който се организират музикалните фестивали. Наред с управлението на отпадъците, все по-важни стават достъпът до безплатна питейна вода, адаптацията към високите температури през лятото и ограничаването на въглеродните емисии. Според добрите международни практики устойчивите решения могат едновременно да подобрят преживяването на посетителите и да намалят въздействието върху околната среда. Това коментира Данита Заричинова от екологичното сдружение „За Земята“ в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

Организирането на устойчив фестивал изисква мерки както за ограничаване на отпадъците, така и за намаляване на въглеродния отпечатък и адаптация към екстремните горещини. По думите на Заричинова организаторите вече разполагат с редица работещи решения - от политики за намаляване на отпадъците до производство на енергия на място и осигуряване на безопасни условия за посетителите.

Адаптацията към жегите започва със сянка и свободен достъп до вода

Високите температури вече изискват конкретни мерки при планирането на музикални събития и фестивали. Освен използването на естествена сянка и ограничаването на запрашаването на терените, все по-важно е посетителите да имат достъп до питейна вода. Гостът препоръча и т.нар. фестивален комплект за оцеляване, който включва светли дрехи от естествени материи, шапка, слънцезащитен крем, ветрило и собствена бутилка за вода.

„Достъпът до питейна вода, която не струва много и най-добре е да е безплатна, е изключително важен. Има добри примери как с филтър към централната мрежа се създава станция за вода, където всички могат да си налеят“, подчерта Заричинова.

Депозитните чаши се превръщат в стандарт за устойчивите фестивали

Според Заричинова депозитните чаши работят най-добре, когато се комбинират със станции за безплатна вода, тъй като посетителите могат да използват една и съща чаша през целия фестивал. Тя отбеляза, че коректно работещата депозитна система възстановява изцяло внесената сума, а част от чашите хората си запазват като сувенири, което подпомага финансирането на системата.

„Депозитната система се издържа от това, че не всеки ще си върне чашата и това ще покрие миенето на върнатите чаши. Много хора си ги запазват като сувенири. Много фестивали вече си правят доклади за устойчивост и в тях пише, че над 70% от чашите са спестени“, каза Заричинова.

Транспортът остава основният източник на въглеродни емисии

Най-големият въглероден отпечатък на фестивалите идва от транспорта - както от международните пътувания на посетители и изпълнители, така и от логистиката около самото събитие. По думите на госта именно тук доброто планиране може да доведе до най-съществен ефект. Тя добави, че местната власт също може да има ключова роля чрез по-добър обществен транспорт, подкрепа за устойчива инфраструктура и въвеждане на по-строги екологични изисквания към организаторите.

„Много често най-големият въглероден отпечатък идва от транспорта, но това е и частта от организацията, на която най-много може да се повлияе с добро планиране. Общината може да въведе политики и изисквания - например да няма никаква еднократна пластмаса, която в България по фестивалите все още виждаме. Дори забранени на европейско ниво продукти продължават да присъстват на тези масови събития“, заяви Заричинова.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

I Will Survive: Как музикалната общност спаси сърцето на фестивала A to Jazz

Фестивалният бизнес в България расте, но има нужда от по-добра инфраструктура

Черноморско село привлича туристи с богат културен календар