Предстоящите промени в законодателството на Европейския съюз, свързани с регламента за екодизайн за устойчиви продукти, ще преформатират изцяло мебелния сектор - индустрия с годишно производство над 130 милиарда евро и над 1 милион заети в Европа. В центъра на новите правила стоят концепциите за кръгова икономика, повторна употреба, разглобяемост на конструкциите и въвеждането на дигитален продуктов паспорт. Това коментира проф. Васил Живков, Браншова камара на дървообработващата и мебелна промишленост, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

Европейската комисия поставя акцент върху параметри като ремонтопригодно състояние, възможност за пълно разглобяване, влагане на рециклирани материали и последващо рециклиране на крайния продукт. Според бранша обаче сляпото следване на тези критерии крие опасности.

Основният аргумент на мебелната индустрия в Европа е, че водещият показател за екологичност трябва да бъде дълготрайността на изделията, а не просто тяхната бърза обратимост в цикъла на рециклиране.

„Според нас, като европейска мебелна индустрия, основният параметър, който трябва да се следи, е дълготрайността, т.е. животът на мебелите. Има една малка заблуда: видите ли, ако едни мебели са създадени за кръгова икономика, те са най-добрите. Но какво означава, ако ние на всеки 2, 3 или 4 години си сменяме мебелите и ги завъртаме по цялата верига, а в същото време може да имаме мебели, които да се ползват 10 години? Дори да е линейна икономиката, тя е по-щадяща за природата, отколкото тази кръгова икономика, която ще доведе само до усложняване на процесите и вероятно и до поскъпване на продуктите.“

Нови бизнес модели и липсваща инфраструктура

Регламентът изисква промяна в целия цикъл - от първоначалния дизайн и инженерната конструкция до логистиката и управлението на отпадъците. Въвеждането на изисквания за ремонтопригодност обаче сблъсква бизнеса с липса на подготовка на ниско ниво.

Като пример проф. Живков посочи подмяната на тапицерия на обикновен стол - в много страни, включително България, кварталните сервизи и тапицери практически вече не съществуват. В същото време връзката между мебелните производители, общинските системи за сметосъбиране и разделното събиране на отпадъци е прекъсната. Производството на екологична мебел губи смисъл, ако след употреба тя завършва в общото депо за отпадъци, коментира Живков.

Проследимост, дигитален паспорт и натиск върху микропредприятията

Въвеждането на дигитален продуктов паспорт цели да осигури пълна прозрачност и проследимост по веригата на доставки - от произхода на суровините и химическия състав до инструкциите за разглобяване.

Това обаче създава колосална административна тежест, която застрашава структуроопределящия сегмент в бранша. Над 85% от фирмите в европейския мебелен сектор са микропредприятия, а в България техният дял надхвърля 90%.

„Представете си една мебелна компания, която произвежда 20 гардероба на ден. Ако за тези 20 гардероба трябва да се подготви документация - на всеки един гардероб по половин час - да се попълнят всички формуляри, всички данни, това означава ново работно място. Ето това ще бъде проблемът за малките предприятия. И ние като Европейска мебелна индустрия поставихме много рязко въпроса, че трябва да се щадят точно микро и малките предприятия по отношение на регулациите.“

Опасения за нелоялна конкуренция и разходи за доказване на съответствие

Един от най-големите рискове пред европейските производители е възможността новите правила да създадат неравнопоставеност на пазара спрямо вноса от трети страни, ако продуктите, влизащи от Азия или други региони, не преминават през същите строги проверки.

За доказване на дълготрайността и съответствието са необходими акредитирани лаборатории. Към момента в България липсва сертифицирана изпитвателна лаборатория за мебели, която да оценява експлоатационния живот на изделията според новите изисквания, каза Живков.

   „Няма да свършим никаква работа, ако се окаже, че ние сами си слагаме ограничения за европейските производители и в същото време влизат мебели, които не отговарят на тези изисквания. Как ще стане обаче проверката? Кой ще удостоверява? Какви ще са механизмите? Това са неща, които тепърва ще се дискутират.“

Крайни цени и геополитически контекст

Всички нови инвестиции — в екодизайн, преконструиране на производствени линии, документиране, рециклиране и изпитвания — неизбежно ще окажат натиск върху крайните цени за потребителите. Въпреки че все още се очакват делегираните актове на ЕК, които да дефинират конкретните технически критерии, очакванията са за повишение в цените на мебелите.

Към вътрешноевропейските регулации се добавят и глобалните геополитически фактори, коментира Живков. Увеличените мита на САЩ за мебели от Китай и Виетнам пренасочиха значителни обеми от азиатско производство към европейския пазар, засилвайки конкурентния натиск. От друга страна, поскъпването на суровините и енергията в Европа допълнително свива маржовете на производителите.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Васил Живков: Мебелната индустрия в България е от изключенията в Европа

Цифровият паспорт дава втори живот на мебелите и отваря нови бизнес възможности

Някои го смятат за почивка: за мебелния бизнес има смесени ползи от дуалното обучение