Нужен е баланс между класическите и модерните изразни средства в изкуството
Акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет; Велизар Генчев, заместник-директор по художествените въпроси на Софийската опера и балет; „Бизнес старт“, 22.07.2026 г.
22 July 2026 | 11:20 Обновен:
22 July 2026 | 11:46
Автор:
Петър Нейков
Когато има относителна сигурност на финансирането, тогава едва може да се планира един сезон и следващият. За да имаме публика, особено международна, тя трябва да знае минимум една година напред как ще си планира свободното време. От няколко години работим съвместно с няколко италиански театри, с които си разменяме продукции, което намалява разноските. Новите технологии безспорно имат място в операта, но е нужен един много внимателен баланс между класически и модерни изразни средства. Диалогът между изкуство и власт е много труден. Това коментираха Акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет и Велизар Генчев, заместник-директор по художествените въпроси на Софийската опера и балет в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.
Пламен Карталов:
Устойчивостта на бизнес модела в нашия сектор Култура трябва да е дългосрочна. При липсата на държавен бюджет се работи трудно, но го правим. Търсим ефективност на художествени резултати и средства, които трябва да ги покрият.
Европейската практика показва, че държавното финансиране трябва да бъде до към 80%, а останалото – собствени приходи. В Европа театрите имат 5-годишни бюджети, а в Америка има примери за изцяло частно финансиране.
Велизар Генчев:
Когато има относителна сигурност на финансирането, тогава едва може да се планира един сезон и следващият. И преди всичко нови постановки, които са един много значителен финансов разход, защото включват декори, костюми, гости, режисьори, сценографи.
Докато не се приеме бюджета, няма да знаем с какви средства ще разполагаме следващия сезон. Въпреки това ние планираме, защото сезонът не съвпада с бюджетната година. При нас всичко е в бъдеще.
За да имаме публика, особено международна, тя трябва да знае минимум една година напред как ще си планира свободното време. Благодарение на Вагнеровия фестивал идват много гости от чужбина.
България е на световната музикална карта сред оперните театри. Благодарения на постановките на Софийската опера и Вагнеровия репертоар вече 16 години привличаме публика от целия свят. Благодарение на нашите артисти, нашия оркестър, нашия хор, на ателиетата, които произвеждат тази програма, имаме световно признание и известност.
"Моделът с корпоративни партньорства се развива, ако има нагласа и манталитет."
Велизар Генчев:
Разходите и инвестициите за една нова опера са вариативни според проекта. Калкулират се в план-сметка.
От няколко години работим съвместно с няколко италиански театри, с които си разменяме продукции. Това намалява разноските. Ние ползваме техни декори. 3-4 театъра ползват една и съща сценография и режисура.
Имаме и дългосрочни инвестиции в оборудване. Например, още в през 2007-8 година в прожектори. Също в тон техника, инструменти за оркестъра. Това е въпрос на умен финансов мениджмънт.
Новите технологии безспорно имат място в операта. Например, много театри в чужбина не използват декори, а мултимедийния ефект на художествено изобразяване чрез дигитализирана визуална среда.
Въпросът е до каква степен диша изкуството чрез дигитализацията, защото изкуственият интелект не е душата на едно изкуство. Нужен е един много внимателен баланс между класически и модерни изразни средства, в който да оцелява изкуството, така както е замислено.
„Дигитализацията не трябва да обездушава живото изкуство.“
Велизар Генчев:
Преди близо 20 години започнахме с програма за деца, която е изключително привлекателна за родителите, защото в училищата явно много се занемарява отношението към изкуствата въобще.
„Възпитаването на публика е една от най-важните инвестиции.“
Професор Карталов преоформи визията на обществото и с неговите постановки създаде един обществен интерес от друг характер – стана модерно да се ходи на опера. Младите получават изживявания, които не могат да получат другаде.
Пламен Карталов:
На въпроса как трябва да изглежда реформата във финансирането на културата трябва да отговорят онези, които не ходят на опера.
Диалогът между изкуство и власт е много труден. Когато има икономисти по изкуствата, тогава властта може да прогледне как се финансира и бюджетира един жив инструмент какъвто е душевността на човешкото тяло въобще.