Вероятността за трайно дипломатическо решение на войната на САЩ и Израел срещу Иран в момента е минимална. Въпреки  сигнали за възможни предложения за ново временно прекратяване на огъня, на терен взаимните удари не стихват, коментира международният анализатор Руслан Трад в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

Основната точка на критично напрежение за световната икономика и енергийните доставки остава контролът върху ключовите морски артерии. Рискът от едновременно блокиране на Ормузкия пролив в Персийския залив и протока Баб ел-Мандеб в Червено море застрашава основни търговски пътища, свързващи Азия с Европа.

„15% от световната търговия минава през този път. И ако се стигне до блокиране на Червено море, де факто ще видим за първи път блокирането и на двата важни протока — през Ормузкия в Персийския залив и Баб ел-Мандеб в Червено море, което ефективно ще бъде използвано от Иран и техните съюзници“, посочи Трад.

Заплахата за Ормузкия пролив е пряк удар по енергийните доставки. Трад припомни, че съществуващите сухопътни или алтернативни маршрути за износ на нефт и газ от региона на Персийския залив са крайно недостатъчни:

„Всички алтернативи на Ормузкия проток за износ на енергийни ресурси представляват само една трета от цялото количество, което светът може да се надява през Ормузкия проток.“

Новата реалност в Близкия изток

Картата на регионалната сигурност е драстично променена спрямо положението отпреди 15–20 години. Основният фактор за това е разширеният капацитет на недържавни играчи и прокси мрежи, коментира Трад.

Йеменските хути, шиитските милиции в Ирак и „Хизбула“ разполагат с военен потенциал, несравнимо по-голям от този в миналото. Наред с войната с Иран се развиват нови линии на противопоставяне - например напрежението между Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) относно влиянието им на Арабския полуостров и Йемен.

В същото време израелските въоръжени сили разширяват обсега на операциите си на територията на Сирия, с което променят баланса на силите по северната си граница.

Промени в Иран

След смъртта на върховния лидер Али Хаменей настъпи ключова вътрешна трансформация в управлението на Техеран. Религиозната теокрация отстъпва водещата си позиция на Иранската революционна гвардия (IRGC) и апарата за сигурност, коментира Трад.

„Видяхме, след смъртта на Али Хаменей, де факто излизане на преден план на военна институция като гвардията и всички сили за сигурност, свързани с тях, за сметка на теокрацията и религиозните фигури.“

Въпреки че ударите на САЩ и финансовите блокади в Персийския залив застрашават приходите и незаконните мрежи за контрабанда на републиканската гвардия в Европа и региона, Иран притежава ресурс за продължителна изтощителна война.

„Иранците могат да продължават на нисък и среден интензитет военните действия поне още 8 години.“

Инвазия или „вечна война“ за Вашингтон?

Конфликтът рискува да се превърне в поредната „вечна война“ за САЩ - с вариращ интензитет през следващите години. Трад определи хипотезата за пълномащабна сухопътна операция за сваляне на режима в Техеран като крайно нереалистична към момента.

За паралела с нахлуването в Ирак през 2003 г. той подчерта, че тогава коалицията разполагаше с над 400 000 войници срещу далеч по-слаб противник.

   „Между 50 и 60 хиляди военни имат Съединените щати в момента в Близкия изток, но те са крайно недостатъчни за широка сухопътна операция, каквато би била нужна, ако наистина биха искали да спрат гвардията и като цяло режима в Иран.“

По-вероятният сценарий би била ограничена сухопътна операция, фокусирана изцяло върху крайбрежните зони и ключовите острови в южната част на Иран, за да се подсигури корабоплаването през Ормузкия проток.

Същевременно администрацията на Доналд Тръмп се сблъсква с вътрешнополитически натиск у дома. Има оспорване на действията на Белия дом в Конгреса и Сената спрямо разрешенията за водене на военни действия, а с приближаването на междинните избори назрява недоволството на ключови избирателни групи - като земеделските производители, засегнати от митническите политики.

Позицията на София 

Докато съседни държави като Гърция и Турция активно укрепват позициите си в НАТО и ЕС, България остава без категорично позициониране и това ще има негативни последици, коментира Трад.

„България за пореден път изпуска възможността да бъде важен фактор в сигурността и отбраната както в Югоизточна Европа, така и в Черноморския район... вътрешните ни боричкания в момента нямат абсолютно никакво значение за геополитиката, която обаче сериозно влияе и на вътрешния политически живот на страната.“

По отношение на глобалната сигурност ескалацията в Близкия изток не измества фокуса от войната в Украйна в средите на разузнаването и отбраната, въпреки че медийното внимание се пренасочва. Двата конфликта остават свързани - в Черно море Русия продължава натиска си срещу пристанищната инфраструктура в Одеса, опитвайки се да застраши украинския износ на зърно, докато вниманието на Запада е ангажирано в Близкия изток.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Новите атаки в Черно море тласкат нагоре цените на храните

Украински производител на дронове тества ново оръжие с голям обсег срещу Русия

САЩ нанасят удари по още ирански цели, хутите заплашват с блокада

Хутите заплашиха да наложат морска блокада срещу Саудитска Арабия