Поколението, което израства с технологиите, се оказва дигитално неграмотно, когато трябва да стъпи на пазара на труда. Последните данни на Евростат показаха, че едва 53% от младите българи притежават базови дигитални умения, което класира страната на дъното в Европейския съюз. Времето в интернет се консумира почти изцяло за развлечение и социални мрежи, но не и за учене или продуктивност, коментира Иван Господинов, експерт "Дигитално образование",  в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

Според Господинов това проучване говори по-скоро за структурата на българското общество, а не толкова за образованието. Изоставането започва още в най-ранна възраст и основният дефицит не е технологичен, а психологически – липсата на самодисциплина и критично мислене сред най-малките, добави той.

"Самодисциплината е може би първото най-важно нещо... трудно е да се каже когато точно, какво точно, но когато и да се започне, най-важното спред мен е да се започне и с някаква форма на самодисциплина. Тоест като се каже половин час, да е ясно защо е важно да е половин час.“

Кои умения липсват и какво се преподава в училище?

Въпреки наличието на предмети като „Информационни технологии“, българските ученици масово не притежават фундаментални практически умения. Когато се сблъскат с реална задача, те демонстрират сериозни пропуски в базови софтуерни процеси.

„От моите впечатления като учител това, което много липсва на българските ученици е доста основно и то е работа с приложения и софтуер за документи. Тоест работа, но по-офисен тип работа. Все пак работа, която е свързана с документи, с писането на документи, със структурирането, организирането на папки и така нататък. Тези неща на българските ученици все още не са им съвсем ясни, просто защото нямат съвсем ясно място в училище и малко се учи отгоре-отгоре.“

Часовете по информационни технологии често остават теоретични и откъснати от практическия контекст. За да се постигне реална промяна, учениците да поемaт повече отговорност и да бъдат активно включени в процеса, включително чрез съвместно намиране на решения за използването на изкуствения интелект (AI) в класната стая, смята Господинов.

Липса на кадри и заключени компютърни кабинети

Анализът на образователната среда показва две сериозни пробойни: критичен недостиг на квалифицирани преподаватели, които да координират дигитализацията, и дълбоко неравенство в достъпа до технологии между различните населени места в България.

Макар държавата да инвестира в техническа база, тя често остава неизползваема поради административен страх. В много училища компютърните кабинети стоят заключени след часовете заради притеснения от счупване или неяснота кой носи материална отговорност за техниката. Данните за наличността на устройствата също се оказват изкривени – на хартия компютри има, но на терен те често са амортизирани или неработещи, коментира Господинов.

Освен това липсват подготвени кадри, които да управляват дигиталните процеси на училищно ниво. Учителите са претоварени и нямат време за съвместно планиране, което налага спешната нужда от координатори, които да подпомагат внедряването на новите технологии.

Целия разговор може да гледате във видеото. 

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

М. Милев: Дефицитите може да елиминират конкурентно предимство на България

Истинското учене е това, което остава след години

И. Иванова: Забраните за социални мрежи не решават риска за децата

Ж. Петкова: Българските компании все още се лутат как да използват AI

Проучване: 95% от българските ученици използват AI, но училищата не са готови