Собствениците на батерийни системи за съхранение на електроенергия в България печелят в момента, като разчитат основно на арбитража – купуват електренергия на много ниски или отрицателни цени в едни часове от деня и продават на върхови ценови равнища в други. Но този бизнес модел е към края си, тъй като ЕС си поставя за цел да ограничи волатилността на цените на електроенергията. Това коментира Илко Илиев, собственик и управител на "Инея Консултинг", в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

В следващите месеци до една година в страната ни предстои свързването и интеграцията с платформите Picasso – за трансгранични спомагателни услуги, и MARI – за ръчно активирани резерви, които са част от европейския оператор на електропреносните мрежи и позволяват на системите за съхранение на електроенергия да участват в трансгранично балансиране на енергията, отбеляза Илиев и добави, че това ще диверсифицира приходите от системите за съхранение, но при всички случаи се очаква те да намалеят.

Към момента, със съществуващите субсидии в България, очакваната възвръщаемост на инвестициите в батерийни системи за съхранение на електроенергия е около пет години, въпреки че хора, които са се включили през 2024-2025 г., могат да разчитат и на по-бърза възвръщаемост, съобщи събеседникът.

Но той очаква с нарастването на броя на системите срокът на възвръщаемостта на инвестициите да се удължи до осем-десет години, като при по-сериозен „енергиен канибализъм“ на пазара той може да нарасне и още.

„Инвеститорите в изграждането и оперирането на системи за съхранение на енергия у нас се оплакват от административни бариери, които забавят развитието им. Понякога при Електроенергийния системен оператор (ЕСО) възниква забавяне в придвижването на документите, а понякога има и недостиг на мрежови капацитет за присъединяване на нови проекти, тъй като те много се разраснаха.“

България преживява бум на инсталирани системи за съхранение на електроенергия

През последните три години България преживява истински бум на присъединените мощности за съхранение на електроенергия, които към средата на годината надхвърлиха четири гигавата и се очаква да достигнат пет гигавата до края на годината. Капацитетът за съхранение трябва да надхвърли 14 гигавата, съобщи Илиев.

„Този темп на пазара няма да се запази твърде дълго, нужни са разширения в електрическата мрежа, за да може да поеме още капацитет за съхранение и да се подобрят трансграничните междусистемни връзки, така че капацитетът да се използва ефективно.“

Инвестициите в електрическата мрежа в България изостават от темпа на развитие на батерийните системи, но това е тенденция в цяла Европа, отбеляза събеседникът. Той все пак посочи, че ЕСО е инвестирал много през последните години в хардуерно и софтуерно оборудване на подстанциите и във високоволтови електромрежи.

Капацитетът на системите за съхранение на електроенергия в България надхвърля 16% от капацитета на инсталираните мощности на електроенергийната система, което ни прави първи в света и страната ни е сред първите три пазара за съхранение на електроенергия в Европа, коментира Илиев.

Това помага на българските оператори на системи за съхранение на електроенергия да изпълняват функцията на балансьор на пазара на електроенергия на Балканите – в часовете с излищъци на електроенергия в Румъния и Гърция те я изкупуват и я съхраняват, а в периоди на недостиг я продават.

Все още трябва да бъдат разширени връзките между България, Румъния и останалите съседни страни, за да бъдат системите за съхранение на електроенергия по-ефективни, счита събеседникът.

Батерийните системи променат българската енергетика

Батериите променят начина, по който работи електроенергийната система в страната, тъй като позволяват да се интегрират по-големи обеми възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) към електропреносната мрежа, без да се компрометира стабилността ѝ, посочи Илиев.

„Батериите позволяват да се намалят ценовите колебания и да се стабилизира пазарът.Те са катализатор на дълбока трансформация на българската енергетика, която преди години разчиташе основно на ядрените и въглищните базови мощности.“

Но гостът акцентира върху необходимостта от бързо увеличаване и на вятърните, освен на слънчевите, мощности в България, тъй като те изостават сериозно спрямо европейските нива.

Той очаква до 2035 г. енергийната система у нас да бъде коренно различна от днешната, като значението на въглищните централи ще намалее, макар че те няма да бъдат изключени напълно.

Очаква се капацитетът на фотоволтаичните централи да достигне 10-12 гигавата, а на вятърните – 5-7 гигавата. Очакваният батериен капацитет е около 8-10 гигавата присъединена мощност.

Мрежата ще бъде интелигентна и цифровизирана, ще позволява децентрализирано съхранение на електроенергията и ще осигури на страната по-голяма енергийна независимост, предвижда Илиев.

Какви са предимствата и недостатъците на батерийните системи за съхранение на електроенергия? Как се развиват технологиите за съхранение на енергия и какви новости се очакват?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Без системи за съхранение инвестициите във ВЕИ трудно намират икономическа логика

Системите за съхранение: Ключът към стабилна енергетика

България се превръща в голям център за системи за съхранение на енергия в Европа

България е сред новаторите в ЕС при системите за съхранение на енергия

Sunotec и Sungrow ще реализират мащабни проекти за съхранение на енергия у нас