Целта на проекта на София Тех Парк за Централен управляващ хъб за трансфер на знания и технологии е да направим връзката между науката и бизнеса в България по един нов начин. Изработваме шаблони за комерсиализация на научната идея, за да могат учените да се концентрират само върху науката. Голяма част от нашите учени, които се ориентират към чужбина, търсят приложна насоченост на своите разработки, така че се надяваме да задържим или върнем повече от тях в България. Това коментира ръководителят на дирекция "Иновационни проекти" в София Тех Парк Кирил Пенев в предаването „Бизнес Старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Целта на проекта на София Тех Парк за Централен управляващ хъб за трансфер на знания и технологии е да направим връзката между науката и бизнеса в България по един нов начин.

България има много добри учени, в сферата предимно на фундаменталната наука, откъдето имаме доста добри научни резултати.

„Целта е да има приложна наука, която да допринася за комерсиализацията на добрите идеи на нашите научни работници.“

Първо искахме да проучим най-добрите практики от чужбина, особено от европейски държави, които са по-близко до нашия начин на правене на наука и бизнес, като Чехия, Норвегия и др., обяснява Пенев.

Още по темата

AI моделите не могат да имат съзнание в днешния си вид

К. Стойчев: Устойчивите региони се градят с наука, а не с краткосрочни политики

Преминаването от фундаментална към приложна наука в тези държави става по един много лесен начин, а именно, когато един учен има идея, той да получи експертиза от един централен хъб, който да му помогне да се справи с бюрокрацията по създаване на фирма и да прецени дали има патентни и лицензни възможности, а защо не и бизнес приложимост.

„Това ще помогне за вдигане конкурентоспособността на българската икономика.“

Интересното на проекта е, че той е замислен като хъб, към който има „спици“. Това са научно-изследователски организации, университети, центрове за върхови постижения и по компетенции, каквито вече има доста у нас.

В България има добри практики за технологичен трансфер, които са срещнали определени трудности (предимно чисто административни), което е ценна информация за нас.

„Изработваме шаблони за комерсиализация на научната идея, за да могат учените да се концентрират само върху науката.“

Проектът е финансиран по програма с 3 млн. евро за период от 45 месеца, като планираме всичко да е активно след около година. Резултатите в науката отнемат повече време, но могат да са по-значими, изтъква специалистът.

Още по темата

Квантовите компютри вече са тук. Но какво всъщност представляват?

ЕС и НАТО с нов фронт на иновации: Квантови и биотехнологии в отбраната

Ние сме отделно звено от Фонда за технологичен трансфер в България, но можем да се възползваме от различни налични инструментариуми, така че да помагаме и на учените, и на предприемачите да стигат до финансиране. Ние ще помагаме главно с експертен капитал.

Голяма част от нашите учени, които се ориентират към чужбина, търсят приложна насоченост на своите разработки, така че се надяваме да задържим или върнем повече от тях в България.

Аз лично се върнах от Германия, бях част от BioNTech, която измисли ваксината срещу ковид и е синонимът на технологичния трансфер в Германия. Те просто са иновативни дори за немските стандарти, споделя Кирил Пенев.

„Целта е да придобием такива практики на територията на София Тех Парк и да се раждат следващите такива фирми в България.“

Още по темата

AI може да предвижда болестите преди симптомите

Международен успех – ученик от СМГ доказа, че за клас уравнения няма решение

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес Старт“ можете да гледате тук.