България отново намира място в актуалното издание на престижния световен наръчник за стартиращи компании ITechLaw Startup Legal Playbook, което е добър знак за потенциала на местната предприемаческа екосистема. Това коментира адв. Христо Нихризов, упр. съдружник в "Димитров, Петров и Ко.", в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

„За регистрация на стартъп не мисля, че има една-единствена най-добра юрисдикция, защото спектърът от стартъпи, които се регистрират, е много голям. Факторите са различни за различните бизнеси. И всъщност фаундърите, а и впоследствие инвеститорите, трябва да съобразят своята идея и да намерят най-доброто място за нея“, коментира Нихризов.

За едни компании най-важен е достъпът до таланти на пазара на труда, за други – данъчните облекчения, за трети – защитата на интелекталната собственост или гъвкавостта при набиране на капитал. На ранен етап от ключово значение остават и финансовите параметри:

„Винаги в стартъпа, което е характерно, се започва с неособено голям капитал в началото. Тоест все пак трябва да е евтино, което означава, че е добре да е и близо“, допълва юристът.

Привлича ли българската правна рамка стартъпи?

България се представя традиционно добре благодарение на успешно развиващия се IT сектор. Въпреки това страната ни изостава по отношение на научната среда – университетските програми и публичните ресурси, насочени към иновации, са значително по-малко в сравнение с други държави. 

„Ние не сме на върха на иновациите, но по отношение на приложението и внедряването сме доста напред“, отбелязва Нихризов.

С 10% плосък данък и над 80 спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) България запазва силни позиции. Макар да има натиск за увеличение на максималния осигурителен доход, адв. Нихризов коментира, че осигурителното бреме у нас „не е толкова страшно, колкото е в Западна Европа“.

Защитата на интелектуалната собственост е една от областите, в които българското законодателство показва сериозни дефицити. Правилата по отношение на софтуера често са остарели и не отговарят на динамиката на съвременния бизнес. Според Нихризов липсва и достатъчно гъвкавост за използване на тези права като обезпечение за финансиране.

Въвеждането на новата правна форма – Дружество с променлив капитал (ДПК) – е стъпка в правилната посока, но реалният ѝ ефект тепърва ще се усеща, коментира Нихризов. Все още липсва масово работещо приложение на ДПК, тъй като таваните на капитализация, до които тези дружества могат да се развиват, са ниски (няколко милиона лева). Това означава, че един успешен стартъп бързо би се изправил пред необходимостта от пълно преструктуриране. Друг ключов инструмент – конвертируемите заеми – у нас все още се прилага трудно, скъпо и е достъпен предимно за публични компании, но не и за стартъпи.

Регулаторната тежест в Европа

Когато българските предприемачи планират да продават продуктите си едновременно в ЕС и на външни пазари като САЩ, те често се сблъскват с тежката регулаторна реалност в Европа. Пример за това е секторът на криптоактивите и въвеждането на европейския регламент MiCA.

Макар България да се възползва от максималния преходен период за влизане в сила на регламента (който изтече на 1 юли), привличайки временно стотици компании, днес реалността е различна. От близо 300 регистрирани дружества по стария лек режим, днес реално работещите по новите правила в страната се броят на пръсти.

Регулаторната тежест в ЕС често се оказва непосилна за млади компании с ограничен бюджет. В такива случаи най-доброто решение за стартъпите е да разработват продуктите си у дома, но да ги лансират първо на пазари извън ЕС, включително в САЩ.

„В Европа регулацията е твърде тежка за компания без излишни средства, които да дава за бюрокрация и за регулации", каза Нихризов и даде пример с български крипто стартъп: "Всъщност клиентите решиха да отидат другаде, извън Европейския съюз. Самият продукт, самата платформа естествено си разработиха от хола, защото все още нямаха офиси тук в София. Така че това е един пример, в който стартъпът като юридическо лице основно е тук, но продуктът се пуска извън Европейския съюз... и когато вече има възможност да отдели средства, за да спази всички регулации – ще се върне.“

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Българските стартъпи се очаква да привлекат над 230 милиона евро инвестиции

Българският стартъп за женско здраве Womeno се готви за борсов скок

С. Безуханова: В зелените решения има стратегическа ниша за България

Н. Господинов: Целта ни е да станем еднорог с AI агенти за вериги на доставки