Българският отбор постигна изключителен резултат на най-престижното гимназиално състезание по физика в света. Учениците спечелиха четири сребърни и един бронзов медал от 56-ата Международна олимпиада по физика в Колумбия, като зад този успех стоят години на подготовка и традициите на българската наука на подобни олимпиади. Това коментира ръководителят на националния отбор проф. дфзн Мирослав Абрашев – ръководител на катедра „Физика на кондензираната материя и микроелектроника“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

"Успехът наистина е голям. Още повече две неща ме радват. Първо, трима от тези четири сребърни медалисти са 10-и клас, което е много рядко, което означава, че още две години може да ни радват. Другото хубаво нещо е, че петимата са от пет различни училища."

Учениците са представители на училища във Варна, Бургас, София и Гоце Делчев, което показва, че географията на олимпиадата по физика в България се разширява значително извън столицата, коментира Абрашев.

Различните пътища след Залата на славата

Българската следа в Залата на славата (Hall of Fame) на престижната Международна олимпиада по физика е белязана от две изключителни имена – Катерина Найденова (носител на 4 медала) и Александър Проданов (носител на 3 медала). Въпреки че и двамата достигат до абсолютния световен връх в науката за средношколци, техните житейски и професионални избори ги водят в напълно различни посоки, разказа Абрашев.

Катерина Найденова избира да реализира потенциала си извън границите на България, насочвайки се към водещи западни институции, където прави завой към друга фундаментална наука. Завършва висшето си образование в университета в Кеймбридж и се насочва към молекулярната биология, като в момента работи в института "Макс Планк" в Германия.

За разлика от нея, Александър Проданов взема решението да остане в родината и да гради академичното си бъдеще във Физическия факултет на Софийския университет, като му предстои защита на дипломна работа в Катедра "Теоретична физика".

Как се изгражда силен отбор: Традиции и нови лидери

Проф. Абрашев ръководи националния отбор от 2003 г. насам. Според него силен състезателен отбор се поддържа с традиции и изключителен труд от страна на ученици, учители и ръководители. Освен емблематични центрове като школата на Теодосий Теодосиев (Тео), в страната вече успешно работят и редица други регионални школи. Професорът отбелязва и един нов феномен – много от младите учители днес са бивши олимпийци, което силно повишава мотивацията на учениците.

Подборът на националните състезатели преминава през ситото на три кръга на националната олимпиада и национални състезания, последвани от двуседмична подготовка във Физическия факултет на СУ. Извън блестящия ум обаче, международният подиум изисква и специфични спортни качества:

"Изискват се и други качества – психическа устойчивост и бързина. Защото тенденцията в олимпиадите по физика е, че задачите са все по-големи, по-трудоемки и времеемки."

Олимпийската подготовка и участията се организират под шапката на Министерството на образованието и науката (МОН) и Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН), което координира допълнителните приходи от корпоративни спонсори.

"Когато човек се занимава с това нещо, нито ще забогатее, нито ще фалира", коментира проф. Абрашев.

Таксата за участие на олимпиадата тази година възлиза на 3500 евро, към които се добавят самолетните билети. Допълнително перо са материалите и консумативите за експерименти, тъй като две пети от общия брой точки на олимпиадата се формират от практическата част, изискваща скъпи уреди и прецизни измервания.

Държавата не осигурява финансови награди за спечелените медали, но това не демотивира младите таланти, каза Абрашев.

      "Парите не са стимул за учениците да се занимават с физика. Но те много добре знаят, че това за тях е една страхотна инвестиция. Защото спечелването на един такъв медал им отваря вратите за най-добрите университети в света."

На въпроса дали българските висши училища могат да предложат същите условия за развитие на младите учени като световните лидери, проф. Абрашев отговари:

"Като научен капацитет на преподавателите – може би да. Като материална база – може би не."

По отношение на средното образование нивото на олимпийския отбор не корелира пряко със средното ниво в училищата. Физиката никога не е била масова „модна“ дисциплина за разлика от информатиката или химията и биологията, коментира Абрашев.

Физика, бизнес и пазар: Пътят към добавената стойност

През последните 5–10 години българският бизнес показва засилен интерес към физиците, коментира проф. Абрашев, тъй като съвременната технологична индустрия не се изчерпва само със софтуер:

      "В България има много фирми, които разработват хардуер като се започне от електронни схеми, сензори и се стигне до космически спътници – като фирмата Endurosat например. Физиката има много лица."

Връзката между наука и бизнес у нас се укрепва и чрез големи научни инфраструктури като проекта „Инфрамат“, които предоставят специфични измервания и експертиза за нуждите на бизнеса, каза Абрашев.

Основната пречка пред масовото създаване на университетски spin-off компании у нас обаче остава мащабът на българската икономика. За разлика от световни технологични гиганти като нидерландската ASML, българските компании рядко разполагат с капацитет за поддържане на огромни собствени отдели за научноизследователска и развойна дейност (R&D).

Според проф. Абрашев пътят напред за България минава през подобряване на цялостната бизнес среда и научния капацитет:

"Ако ние бъдем привлекателни като условия за правене на бизнес и като научен капацитет, хората ще дойдат веднага. Просто няма да се замислят за това."

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Проучване: 95% от българските ученици използват AI, но училищата не са готови

Български ученици чертаят бъдещето на извънземните колонии

Как български ученици станаха пети със своя бизнес казус на Олимпиадата по икономика

Как България стана №1 в света по математическа лингвистика