Стартирането на процедурата по прекомерен дефицит срещу България изпраща силен негативен сигнал към международните пазари и партньори. Макар страната ни все още да стои добре по отношение на нивата на дълга и икономическия растеж, фискалното разхлабване застрашава финансовия ни авторитет. Това коментира Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

„Това означава, че ако някой мисли дали да ни вдигне с още едно стъпало кредитния рейтинг, това към момента няма как да се случи с влизането в процедура по прекомерен дефицит. Дори могат да започнат да надделяват кредитните оценки за нестабилността на публичните финанси в средносрочен план“, предупреди Ганев.

Международната рейтингова агенция Fitch вече излезе с анализ, в който посочва, че проектобюджетът подчертава рисковете пред публичните финанси. Агенцията обръща внимание на липсата на гъвкавост в разходната част и нежеланието на властта да повишава данъците, което сериозно затруднява фискалната консолидация.

Проектобюджетът за 2026 г.

Проектобюджетът за 2026 г. залага рекорден ръст на държавните разходи, който според експертите е дългосрочно неустойчив.

Петър Ганев илюстрира този опасен темп с конкретни числа:

„2024 година всички разходи в държавата са 40 млрд. За 2025 година бюджетът, който имаме, е 47,5 млрд. 26-та – 56,8 млрд. Тоест виждате един темп със по 7-8-9 млрд. увеличение на разходната част в една година. Всеки, който гледа числата, вижда, че това не е устойчиво.“

Правителството предвижда изключително щедри разходи към общините по общинската програма и бързо разплащане към строителни компании и други контрагенти. Голямото опасение е дали изпускането на дефицита сега няма да ни заключи в траектория на високи дефицити (над 5%) и през следващите години, коментира Ганев.

Рискът от „румънски сценарий“

България има срок до 15 октомври 2026 г. да представи пред Европейската комисия мерки за намаляване на дефицита. Правителството многократно декларира, че няма да повишава основните данъци (ДДС, плосък данък, осигуровки), тъй като това би било политически „автогол“. Ганев също смята, че данъчната система трябва да остане константа, а фокусът трябва да падне изцяло върху разходите.

Той даде пример с негативния опит на съседните държави, където опитите за фискална консолидация чрез вдигане на данъци се провалиха:

„Опитът на другите страни показва, че изпуснеш ли дефицита на 5%-6%, влизаш в период, в който той е доста висок. Много са малко примерите да изпускаш голям дефицит и веднага на следващата година да го вкарваш в рамки.“

Ганев допълни, че в Румъния и Словакия повишаването на ДДС и корпоративните данъци не е решило проблема с дефицитите, но е довело до изчезване на икономическия растеж, който се е „залепил около нулата“.

"Румъния и Словакия стигнаха до ситуация, в която трябваше да променят данъци - и от двете страни беше вдигнато ДДС, в Словакия корпоративното облагане беше вдигнато, осигуровките бяха вдигнати, т.е. има поредица от 3 години на вдигане на най-различни данъци... И ефектът беше, че дефицитът не се сви, има някаква лека корекция, но остава на нива на 5-6%, докато икономическият растеж в тези държави просто изчезна или се залепи около нулата. В Румъния даже има някои тримесечия на минус вече."

никои от хората, които предлагат промяна в плоския данък, не казват, че това ще донесе повече приходи и в момента данъкът работи доста добре, коментира Ганев. Ниската  ставка е за всички и се събират доста сериозни приходи, добави той. 

"Абсолютно съпоставими - дори повече - от годините, в които има ставки от 24-26%", каза Ганев.

Фискалните правила и деактивираните корективни механизми

Един от големите проблеми в момента в България е, че националните фискални правила и автоматичните корективни механизми реално не работят.

„Ако в момента спазваме буквата на закона, трябваше вече да отчетем едно значително отклонение от дефицита, което се чете в становището на Фискалния съвет... И трябваше вече Министерството на финансите да приема корективен план, който е различен от самия бюджет и от средносрочната рамка, където да се казва какво ще се пипне, особено в разходната част, така че да се свие дефицитът“, обяснява Ганев.

Настоящата българска рамка е остаряла и не съответства на реформираните през 2024 г. европейски фискални правила. Очаква се с бюджета за 2027 г. да се отвори Законът за публичните финанси, за да се актуализират тези механизми. Но националните правила (като лимита от 40% разходи от БВП и ограниченията за дефицита на касова основа) в никакъв случай не трябва да бъдат олекотявани или премахвани, предупреди Ганев.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Свръхдефицитът ще оскъпи българския дълг, решението е ДЦК за граждани

Бюджет 2026 обезврежда стари бомби и оставя смелите реформи за бъдещето

Какво е състоянието на публичните финанси в България? Попитахме експертите

С рекорден дефицит доверието в бюджетния разум се връща трудно