Ако една суперсила може да отмени червен картон, може ли мощта на една икономика да "купи" победа на Световното първенство по футбол? Ако погледнем данните на Международния валутен фонд (МВФ) за брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, прави впечатление, че най-богатите страни в света (изключвайки микродържавите с под 1 милион души население) са Ирландия, Швейцария, Сингапур, Норвегия и САЩ. На Мондиал 2026 Норвегия и Швейцария достигнаха четвъртфиналите, а САЩ игра на осминафинал. Парите наистина купуват победи, но връзката не е пряка, коментира финансистът Петко Вълков в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

„На пръв поглед да, може да се направи такава връзка, защото богатите държави могат да си позволят да направят най-добрата инфраструктура за развитие на спорта“, посочи Вълков. „Могат да наемат най-добрите треньори, най-добрите специалисти от цял свят, да не се ограничават само до собствения басейн от талант. Също така те могат да предприемат една дългосрочна програма за развитие на спорта, а не да се търсят само някакви бързи интереси.“

Историческият анализ обаче показва, че по-скоро няма пряка и постоянна корелация. Въпреки огромното си богатство, САЩ все още не са се превърнали във футболна суперсила, макар да се утвърдиха като традиционен участник в елиминационната фаза след стратегическите инвестиции от 1994 г. насам.

Според Вълков, настоящият успех на Норвегия също е по-скоро резултат от „едно талантливо поколение, което в момента разгръща своя потенциал, отколкото да се търси някаква пряка връзка между богатството на държавата и представянето по футбол“. Същото важи за Швеция и Дания - богати европейски нации, при които подобна икономическа зависимост на терена липсва.

Норвежкият модел: Как се управляват 2 трилиона долара?

Норвегия е пример за изключително разумно управление на ресурсите, превърнало я в една от най-богатите страни на планетата. Като голям износител на петрол, от 90-те години насам страната провежда политика, насочена към избягване на т.нар. „холандска болест“ - феномен, при който лесното богатство от природни ресурси задушава останалите икономически сектори, повишава цените на имотите и прави местния износ неконкурентоспособен.

Решението на Осло е изграждането на суверенния фонд на страната, чиито активи днес надхвърлят внушителните 2 трилиона долара. Това се равнява на над 400 000 долара на всеки норвежки гражданин.

„Основните уроци са свързани с това, че фондът инвестира единствено в активи извън Норвегия, за да се предпазва още допълнително от холандската болест“, обясни Вълков.

Около 70% от активите на фонда се насочват към акции с цел дългосрочна доходност. Напоследък обаче норвежкият модел се сблъсква с предизвикателства. Наложи се промяна в строгите етични инвестиционни правила на фонда, за да не се изтеглят капитали от най-големите световни технологични компании, които по един или друг начин са свързани с отбранителния сектор в условията на глобални конфликти, коментира Вълков.

Парадоксално, въпреки бюджетните излишъци, днес икономисти говорят за „норвежка болест“ - икономическият растеж се забавя, безработицата леко се повишава, а държавните разходи в определени сфери стават неефективни поради изоставане на реформите.

Феноменът ДР Конго и износът на таланти

Контрастът на икономиките в съвременния футбол е огромен. Докато Норвегия е сред най-богатите, Демократична република Конго - страна на 175-о място в света по БВП на глава от населението - също успя да достигне до директните елиминации на Мондиал 2026. 

Ключът се крие в глобалния пазар на труда и ролята на диаспората. Повечето конгоански играчи всъщност са познати имена от Висшата лига на Англия, Бундеслигата и други водещи европейски първенства, каза Вълков.

„Много държави се възползват от този басейн от таланти, който не е задължително свързан с територията на съответната държава... Конго и други държави разчитат на своята диаспора в цял свят и на практика привличат футболисти, които може да не са родени в съответната държава, но които имат потекло от нея и са съгласни да играят за този национален отбор.“

По същия начин изненадите на турнира като Кюрасао и Кабо Верде залагат на футболисти от своите диаспори в Европа.

Като противоположност на този модел Вълков посочи Япония. През 90-те години страната е икономически гигант, но без футболни традиции. След стратегическо решение от 1998 г. за дългосрочно развитие на детско-юношеските школи, днес Япония е неизменен участник на световни финали и побеждава световни сили, дори в периоди на икономическа стагнация у дома.

"Водещият фактор в какво води футбола в света е на първо място традиции. Традиции, опит - нещо, което се постига с дълги години футбол, Бразилия, Испания и много други държави продължават да разчитат на това."

Кой прибира печалбата?

Домакинството на Световно първенство по футбол се превърна в изключително скъпо начинание с ниска възвръщаемост. Примерите с Катар (2022 г.) и Бразилия (2014 г.) показаха, че огромните инвестиции в стадиони и инфраструктура често водят до социално напрежение и неизползваеми и икономически нелогични съоръжения след края на турнира, каза Вълков.

Именно затова съвременният модел залага на споделено домакинство между няколко държави (както е в момента със САЩ, Канада и Мексико, а по-късно през 2030 г. - в Испания, Португалия и Мароко, с юбилейни мачове в Южна Америка). Целта е да се използва наличната инфраструктура и да се съкратят разходите. Изключение правят страни като Саудитска Арабия (кандидат за 2034 г.), които използват футбола за подобряване на глобалния си имидж и привличане на чуждестранни туристи и инвестиции.

Финансовата реалност зад тези мегасъбития обаче остава непроменена:

   „FIFA всъщност е най-големият печеливш от организацията на Световното първенство по футбол... Най-големите губещи са съответните държави и организатори, които хвърлят огромен обществен ресурс без дългосрочна икономическа логика“, каза Вълков.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Хората ще запомнят не мача, а червения картон

На фона на скандалите ФИФА излиза с рекордни приходи от Световното

Световното по футбол може да даде тласък на британската икономика

Мондиал 2026: Колко струва мечтата да гледаш Световното на живо?