Административна забрана за социалните мрежи за деца няма да постигне целите си, а може допълнително да размие отговорностите на родители и бизнеса, като даде и големи правомощия на държавата да следи дигиталния живот на гражданите. Това коментираха Ясен Танев, експерт по киберсигурност, и учредител на Институт за изкуствен интелект, основател на Дигитално читалище, член на Цифровия иновационен хъб „Тракия“, и Сашка Бончева, съосновател и председател на Управителния съвет на Women4Cyber България, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов. 

Група депутати от внесе в Народното събрание мащабни промени в Закона за закрила на детето, предвиждащи радикална мярка: пълна забрана на социалните медии за непълнолетни под 16-годишна възраст. В мотивите към законопроекта се цитира доклад на Световната здравна организация (СЗО), според който използването на социални платформи за повече от 2-3 часа на ден удвоява риска от проява на депресивни симптоми и тревожност при подрастващите. Прекомерната употреба води до ниско самочувствие поради постоянното социално сравнение с умишлено филтрирани профили, рискове от хранителни разстройства и развиване на дълбока „допаминова и дигитална зависимост“, причинена от алгоритми, които агресивно стимулират непрекъснато отделяне на допамин и увреждат самоконтрола на децата

Тези опасности са реални, но подобна забрана би имала сериозни икономически, технически и социални рискове, които биха засегнали всички български граждани.

"Децата са умни, талантливи и нещо, което се забранява, то е още по-интересно. И към момента имаме законова забрана и тя е до 14-годишна възраст. Но, разбира се, децата заобикалят тази забрана и вероятно около 3-5% са българите, които спазват това ограничение. Ако сега вдигнем възрастовата граница на 16, този процент ще падне още по-ниско", коментира Сашка Бончева.

Риск от масово наблюдение

Техническият механизъм за удостоверяване на възрастта крие собствени рискове. Законопроектът предвижда създаването на среда, в която дигиталният профил на потребителя трябва да бъде обвързан със социалните мрежи. Тази дигитална идентичност (дигитален портфейл) се вменява за разработка на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация.

Ясен Танев критикува остро този подход, определяйки го като опит за въвеждане на масов държавен контрол върху интернет потреблението на цялото население, а не само на децата. Проблемът е чисто логически: за да докаже един пълнолетен гражданин, че не попада в забранената възрастова група (13–16 години), той също ще трябва да верифицира своя дигитален портфейл и лични данни пред платформите.

   "Нека да декомпозираме предложението, което ни се поднася в една гореща лятна сутрин. Това означава, че когато сте по 13 години, ви е забранено, това и сега е така. Когато сте обаче между 13 и 16, то цифровете ви идентичност, трябва да бъде свързана с желанието ви да достъпите социална мрежа, за да може да се потвърди, че сте в 13 до 16, за да ви откажат.

Това е нещо, което ни продават депутатите. Но ако сте на 51, както съм аз, за да докажете, че не сте от 13 до 16, това означава, че най-вероятно отново трябва да се свържете със социална мрежа, защото няма как да докажете, че не сте между 13 и 16. Това, което ни предлагат депутатите е всеки един български гражданин да свърже дигиталната си идентичност през дигиталния си портфейл с профил в социалните мрежи. И лично аз не съм доволен от идеята да бъда контролиран на такова ниво."

Танев напомни, че България е обвързана с Хартата за правата на детето (членове 13–15), която гарантира правото на младежите да се организират, да получават информация и тази информация да бъде управлявана безопасно, без да им се отнемат базови дигитални права в името на административен натиск.

Урокът от Австралия и бягството в Darknet

Въпреки че вносителите на закона изтъкват, че страни като Австрия, Франция, Гърция, Дания, Великобритания, Бразилия и Индонезия са в процес на налагане на подобни мерки, международният опит показва смесени до негативни резултати.

Данните сочат, че през първия месец от влизането в сила на забраната в Австралия през 2025 г. са закрити 4.3 милиона акаунта, но впоследствие се оказва, че това са предимно дублирани или неизползвани профили, коментира Танев. Младите хора не са намалили своята социална активност, а вместо това са се насочили към нерегулирани, алтернативни и значително по-опасни дигитални пространства, добави той. 

Изключването на платформи за директна комуникация като WhatsApp и Viber, както и липсата на приложения като Tinder в първоначалните забранителни списъци, отварят врати за нови рискове. С помощта на изкуствен интелект (AI) и достъпни инструменти младежите лесно създават микросървъри за частни комуникации, изтласквайки общуването им в тъмната мрежа (Darknet), където рискът от експлоатация от киберхищници е огромен, каза Танев.

Въвеждането на подобна система изисква огромен административен и финансов ресурс от страна на държавата. Вместо тежестта да падне върху технологичните гиганти, предложението прехвърля административен натиск към българския гражданин. Съхранението на чувствителни данни от дигиталната идентичност в държавни бази данни крие огромни рискове от кибератаки и течове на чувствителна информация, коментира Танев.

Споделена отговорност и дигитална грамотност

Дигиталната зависимост не може да бъде решена единствено с административни забрани. Необходимо е преместване на фокуса върху платформите, телекомите, образователната система и родителския контрол. Платформите трябва да бъдат принудени да изпълняват европейските регулации, като премахнат своите пристрастяващи алгоритми, коментираха Бончева и Танев.

От друга страна, телекомуникационните компании трябва да поемат своята корпоративна социална отговорност. Когато една SIM карта е регистрирана на непълнолетен, телекомът следва автоматично да предоставя филтриран, „чист интернет“, а не да си затваря очите в името на по-високия трафик и приходи, каза Танев.

Въпреки подкрепата за ограничаването на мобилните телефони в рамките на училищния ден – практика, която някои български училища вече успешно налагат – Бончева акцентира, че забраната без образование е безполезна. Киберсигурността и поведението в интернет трябва да залегнат като задължителна част от учебната програма още от първи клас.

„Бъдещето е на грамотния дигитален човек. Така че залагаме много на обучението и на развиването на дигитални умения", каза Бончева.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

ЕС задълбочава проверката на Meta за дизайн, пристрастяващ децата

И. Иванова: Забраните за социални мрежи не решават риска за децата

Индия показа, че забраната на социални мрежи за тийнейджъри има и негативи

Стармър обяви пълна забрана за социални медии за деца във Великобритания

Meta и Google осъдени за пристрастяване: започва лавина от дела