Същинската пазарна реакция на процедурата по свръхдефицит срещу България ще зависи от последващите стъпки на управлението. Това коментира Янко Христов, ръководител „Бизнес развитие и продажби“ в Alaric Securities, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Съветът по икономически и финансови въпроси на ЕС (ЕКОФИН) гласува в петък процедура по прекомерен дефицит срещу България, като правителството бе призовано да свие дефицита си под 3% до 2029 г.

„Само по себе си откриването на тази процедура не е чак такъв проблем. От държавите в Европейския съюз, освен Швеция и Естония, всички останали са били в някакъв период под такава процедура. Така че не е чак такава драма, въпросът е следващите стъпки на страната и накъде ще поемем спрямо намаляването на въпросния дефицит.“

Според Христов ключовият момент за пазарите ще настъпи през октомври, когато правителството трябва да представи конкретните мерки за овладяване на бюджетната рамка. Ситуацията в момента се явява заварено положение за текущия кабинет, който е наследил преходен бюджет, но истинският тест за политическата воля ще бъде бюджетът за следващата година. Тогава ще трябва да се вземат трудни управленски решения, за да се вкара дефицитът под контрол, добави той.

Нарастваща рискова премия и опитът на съседите

Пазарите неизменно наказват финансово недисциплинираните държави и тенденцията за повишаване на доходността по българските държавни облигации е налице. Този натиск се засилва и от външни макроикономически фактори – през последните три години и половина се наблюдава устойчиво покачване на доходността на водещите европейски икономики, включително Германия, Франция и Италия. Христов отбеляза, че глобалният обрат е настъпил рязко около 28 февруари с ескалацията на геополитическото напрежение (визирайки конфликта в Иран), което рязко е променило лихвените траектории.

На този фон България трудно би избегнала по-високите лихви по новите емисии. Въпреки това, международният опит показва, че пазарите реагират бързо и позитивно при адекватни държавни мерки, каза Христов.

„Нека да вземем една Румъния, например. Началото на 2025 г. мисля, че те имат около 6% дефицит, после се връща началото на 2026 г. около 5% с новия пакет от мерки, които се взимат, и пазарите веднага реагират на това, като особено в дългосрочния край на кривата лихвите намаляват.“

Друг положителен пример е Малта, която успешно излезе от процедурата по прекомерен дефицит, съумявайки да свали дълга си от пикови нива над 70% до около 45% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това доказва, че с правилни политики ситуацията е напълно поправима, коментира Христов.

Дългов баланс

Текущото съотношение дълг/БВП е под 30% и е едно от най-ниските нива в света. Дори след очакваното теглене на 16-17 милиарда евро нов дълг за покриване на дефицитите, съотношението ще остане под 40% (около 35-36% от БВП). За една държава няма нищо лошо в използването на дълг, стига той да е насочен към капитални разходи, които привличат инвестиции и подобряват средата. Проблемът възниква, когато дългът обслужва единствено автоматичното нарастване на публичните разходи – тенденция, забелязвана у нас през последните години, коментира Христов. 

Ефектът върху бизнеса и банковия сектор

Разхлабването на фискалната дисциплина няма да остане изолирано само в рамките на държавния бюджет. На вторичния пазар цената на вече издадените български държавни ценни книжа (ДЦК) се очаква да поевтинее, а доходността им да се повиши. Това автоматично ше рефлектира и върху частния сектор, каза Христов.

„Ако приемем, че суверенният рейтинг е безрисковата премия, при корпоративният дълг най-вероятно ще има поскъпване от гледна точка на финансиране. Смятам, че това е неизбежно.“

По отношение на банковото кредитиране за граждани и фирми обаче пряка негативна връзка не се очаква, смята Христов.

Българската банкова система се характеризира с дългогодишна свръхликвидност, която се засилва още повече от интеграцията в еврозоната. Евентуално поскъпване на кредитите (особено в основния сегмент – ипотечното кредитиране) би произтекло по-скоро от общото забавяне на икономиката и вътрешните управленски решения на самите банки, отколкото като директен резултат от процедурата на ЕКОФИН, обясни той.

ДЦК за граждани

Възможно решение за минимизиране на разходите по новия дълг се крие в приетите промени в Закона за държавния дълг, които отварят вратата за специални емисии ДЦК, изрично насочени към физически лица. Въпреки че текстовете са обнародвани и вече са в сила, потенциалният хоризонт за старт около 2028 г. се оценява от Христов като прекалено закъснял на фона на динамичния съвременен свят.

Държави като Румъния и Хърватия успешно използват този механизъм от години. Румънският опит показва, че чрез засилено вътрешно финансиране държавата е свила дела на скъпите евробондове от 17% на 10% в общата си дългова структура. За България ориентирането към ритейл инвеститорите би спестило между 20 и 30 базисни точки от цената на дълга още в самото начало. Ресурсът в страната е огромен – спестяванията на гражданите в банкови депозити надхвърлят 50 милиарда евро, но се олихвяват при изключително ниски нива, коментира Христов.

Първоначалните ритейл емисии обикновено са в рамките на 200–400 милиона евро – обем, значително по-малък от международните пазари, но от ключово значение за изграждане на дългосрочно доверие.

„Всичко това, което говорихме – ликвидност, достъп, информационна кампания, колко е лесно, колко такси има скрити, явни и т.н., е изключително важно да бъде направено както трябва, защото ако сбъркаме тук, последващи опити за подобно нещо биха били не толкова успешни.“

Повишен рейтинг от MSCI

Преди седмици MSCI обяви, че повишава категорията на българския капиталов пазар от Standalone (самостоятелен) на Frontier (граничен) пазар. Това е дългоочаквано завръщане, след като през 2016 г. страната ни бе понижена. Същинското ребалансиране на индексите ще се случи през пролетта и лятото на 2027 г., коментира Христов.

Този напредък е подкрепен от влизането на България в Target 2 (пан-европейската платежна система, която прави трансакциите по-евтини и бързи), както и от перспективата за пълноправно членство в еврозоната. Премахването на валутния риск е фундаментално изискване за големите чуждестранни инвеститори.

Очакванията са ликвидността и обемите на компаниите, които ще попаднат в новия индекс, да нараснат между 100% и 200%, прогнозира Христов.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

"Прозрачност без граници": Бюджет 2026 задълбочава тенденцията за дългова спирала

Бюджет 2026 обезврежда стари бомби и оставя смелите реформи за бъдещето

Какво е състоянието на публичните финанси в България? Попитахме експертите