Проектобюджетът на България за 2026 година влезе в пленарната зала на Народното събрание за обсъждане на първо четене, носейки със себе си безпрецедентен заложен дефицит от 5,7%. На фона на очакваното решение на финансовите министри от Европейския съюз за поставяне на страната ни в процедура по прекомерен дефицит, финансовите пазари вече калкулират рисковете. Това коментира икономистът Димитър Събев в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Обичайната политическа логика повелява едно ново управление, разполагащо със солидна подкрепа, да предприеме тежките и непопулярни реформи в първите месеци от мандата си, за да може негативният ефект да бъде „забравен“ до следващите избори. Според Събев в Бюджет 2026 се наблюдава точно обратната стратегия. Вместо агресивно свиване на разходите в самото начало, кабинетът изважда на повърхността дефицит, какъвто страната не е залагала в проектобюджет досега.

Това решение е продиктувано от необходимостта да се спре практиката на „замаскиране“ на фискалната реалност, завещана от поредицата краткосрочни правителства, смята Събев.

„Със счетоводни трикове, с най-различни схеми, всъщност замаскираха реалното положение на нещата. И дефицитът, който докладваме, се оказва по-нисък от реалния. Това са едни постоянни мерки, които и през държавните предприятия, които помпят приходи, прикриват разходи, по-късно фактуриране.“

В този смисъл заложеният дефицит от 5,7% се явява своеобразна заявка на правителството да започне „на чисто“, като извади наяве всички натрупани и прикривани дефицити, макар това да носи сериозни критики.

В Бюджет 2026 липсва модернизация на приходната система, която продължава да залага на остарели догми за ниски преки данъци и прехвърляне на тежестта върху масовия потребител, вместо върху реалните доходи, коментира Събев.

Макрорамката залага обемисти капиталови програми, за които предварително е ясно, че няма да бъдат изпълнени, служейки по-скоро за фискален буфер. Липсва и решителност в преструктурирането на неефективни сектори (като въглищната енергетика, която продължава да оцелява въпреки пазарната си неефективност). Правителството избира подхода на „топкане на топката“, каза Събев.

Данъчните анахронизми и кухите разходи

Анализът на приходната и разходната част на проектобюджета разкрива сериозни системни дефицити. Основната критика на експертната общност, подкрепена и от международни институции като Международния валутен фонд (МВФ) и Европейската комисия, е насочена към нежеланието на управляващите да модернизират данъчната архитектура на страната. България продължава да робува на концепции от края на миналия век:

„Ние сме в 2026 година, Вие имате данъчна система от 2000, от 1995 година. Просто България и управляващите до този момент робуват на стари идеологии по отношение на ниските данаци, натоварването на простия човек за сметка на облагането на истинските приходи“, коментира Събев.

От страна на разходите голямата слабост остава липсата на изпълнимост. Капиталовите разходи отново са раздути изкуствено — практика, която се повтаря ежегодно и която лишава икономиката от реални инвестиции, но осигурява комфорт на финансовото министерство при приключването на годината.

Мерки за справяне с бюджетния дефицит: Механизмът на автоматичното свиване

Въпреки стряскащата първоначална цифра от 5,7%, може да се прогнозира, че реалният дефицит в края на 2026 година ще бъде значително по-нисък. Парадоксално, основната „мярка“ за справяне с бюджетния дефицит се оказва именно хроничното неизпълнение на държавната капиталова програма. Тъй като заложените инвестиции в инфраструктура традиционно остават на хартия, това ще спести значителни разходи на хазната.

Събев изчислява, че ако капиталовите разходи не бъдат изпълнени, дефицитът може да се свие до нива от 3,5% или 3,7%. 

„Може би те са казали всичко най-лошо, да се изкажат всичките лоши приказки за нас в началото, пък после ще свиваме“, обясни икономистът, виждайки в това преднамерен политически ход за осигуряване на фискално спокойствие на по-късен етап.

Реални и смели реформи в този бюджет обаче не се очакват. Според анализатора текущото поведение на кабинета се характеризира като събиране на информация и отлагане:

„Това, което аз виждам на този момент е тупкане на топката и събиране на информация. Може би истинската реформа, която ще видим, защото все пак това бюджет е за половин година, истинската реформа ще видим през 2027 година, с бюджета, който предстои след месеци.“

Процедурата за прекомерен дефицит

Паралелно с вътрешните дебати, България е изправена пред сериозен репутационен натиск на европейско ниво. Очакваното активиране на процедурата по прекомерен дефицит от страна на финансовите министри на ЕС ще постави София в деликатна позиция. В краткосрочен план пазарите ще калкулират по-висока рискова премия при емитирането на следващите емисии български държавен дълг (държавни облигации).

Събев очаква оскъпяването на кредита да бъде умерено — около 10 базисни пункта (или 0,1% – 0,2%). Процедурата е по-скоро силен политически сигнал, че страната трябва незабавно да се върне към фискалната дисциплина, което според него ще се случи бързо, предвид консервативните нагласи на българската икономическа общност.

Икономика без индустриална дълбочина

В по-широк мащаб, дебатите около Бюджет 2026 разкриват фундаментална грешка в икономическата философия, изповядвана у нас през последните десетилетия. Фокусът винаги е бил поставян върху поддържането на отлична макрорамка и стабилни държавни финанси с надеждата, че те автоматично ще издърпат икономическия растеж напред. Реалността обаче показва, че без силна структура на самата икономика, фискалната стабилност остава фасадна.

„България няма индустриална дълбочина, няма икономическа дълбочина. [...] Ние първо трябва да си оправим икономиката, за да имаме добри финанси. Докато през последните години и десетилетия даже мисля, че друга беше гледната точка. Да имаме добри финанси, макрорамка и така нататък и те ще издърпат икономиката. Но реално погледното ние сме обърнали твърде малко внимание на икономиката като структура.“

Целия разговор може да гледате във видеото.

Още по темата

ЕС ще позволи изключения на фискалните правила за разходи за ядрена енергия

Щ. Ножаров: Сегашният експанзивен бюджет противоречи на икономическата логика

АИКБ: Бюджетът има плюсове, но липсват реформи, а дефицитът е прекомерен

Какво е състоянието на публичните финанси в България? Попитахме експертите

С рекорден дефицит доверието в бюджетния разум се връща трудно