Водният сектор в България се намира на сериозен кръстопът между тежки инфраструктурни дефицити, критичен кадрови колапс и навлизането на радикални технологични иновации. Докато глобалната индустрия интегрира изкуствен интелект (AI) и дигитални двойници за оптимизация на ресурсите, българските ВиК дружества остават хронично декапитализирани, а секторът продължава да бъде „осиротяло дете“ в очите на политиците и обществото. Това коментира инж. Благой Козарев, основател на Фондацията за развитие на водния сектор, заместник-председател на Българската асоциация по водите (БАВ) и председател на Съвета на директорите на „Райкомерс Инженеринг“, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Основният стимул за създаването на Фондацията за развитие на водния сектор е острият дефицит на млади специалисти – проблем, който заплашва сигурността на стратегическата инфраструктура на страната, разказа Козарев.

„Може да се каже, че съвсем спонтанно беше решението за тази фондация, може би повлияно от силната липса на кадри в нашия сектор. Няколко човека, ентусиасти, се събрахме и решихме, че трябва да се подпомогнат младите хора, които имат желание да се развият в този сектор, да им дадем възможност, да имат достъп до по-нови неща, малко по-различно от тези, които учат в университета, така че да се опитаме да превърнем бъдещата професия малко по-атрактивна да стане, така че и повече хора да влязат, да учат, да се развиват и да имат кариерно развитие в тази област.“

Проблемът започва още в средното образование. Инж. Козарев споделя стряскащ пример отпреди три години, когато при презентация пред специализирана водна паралелка от 30 ученици в Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия (СГСАГ) „Христо Ботев“, само 8 изявяват желание да продължат обучението си по строителство в УАСГ, а нито един не избира ВиК специалност.

В отговор на това фондацията учредява образователни грантове за отличници. Тази година броят на стипендиантите е двойно по-голям спрямо предходната, което доказва, че бизнесът може успешно да стимулира младите таланти и да насочва вниманието им към сектора.

Новите технологии във водния сектор

Технологичната вълна във водния бизнес не отстъпва на останалите икономически сфери. Фокусът днес е изцяло върху дигитализацията, внедряването на BIM-технологии (Building Information Modeling), интернет на нещата (IoT) и създаването на дигитални двойници на мрежите.

„Новостите там са същите неща, които вълнуват цялото общество. Изкуствен интелект, дигитализация, специално при нас има доста по-силен фокус върху малко по-специализирани инструменти като BIM-технологии, дигитални двойници, различни IoT инструменти за управление и наблюдение на мрежите.“

По инициатива на фондацията наскоро беше организиран телемост в УАСГ с ВиК Валенсия — най-високо дигитализираното ВиК дружество в света. Там общината е наложила модел на сътрудничество между оператора и дигитална компания, гарантиращ пълна трансформация на мрежата. Българските студенти видяха как функционира дигиталният двойник: системата позволява симулация на аварии в реално време, изкуственият интелект сам анализира и локализира скрити течове, а спирателните кранове се управляват напълно автоматично, разказа Козарев.

В България обаче пренасянето на тези добри практики е блокирано от сериозен финансов недостиг.

„В момента като че ли дисбалансът в сектора е доста голям. Истината е, че нашите ВиК дружества са доста сериозно декапитализирани. И те може да имат амбиция, ама нямат възможност. Така че е необходимо малко по-стратегическо мислене от страна на държавата, как да се тръгне в една такава посока, защото колкото и добро желание да има някой ВиК оператор, колкото и инициативен да е неговият управител, истината е, че всичко опира до една голяма политика и до възможности.“

Иновации на практика: Робот в помощ на младите български инженери

Един от най-значимите практически успехи на фондацията е стартирането на кампания за изграждане на съвременна лабораторна среда по роботика и изкуствен интелект в Хидротехническия факултет на УАСГ. Целта е да се предостави на студентите директен достъп до инструменти за обучение, програмиране, тестване и експериментиране в реални условия.

Първият специализиран робот за нуждите на студентите вече е закупен и изцяло платен, разказа Козарев.

„Идеята е всъщност не толкова какво машината може да прави, а да има възможност на младите хора да се научат как да работят с нея. Защото това е по-скоро учебен лабораторен експеримент, върху който те да могат да развиват знания и умения. Истинските роботи, които да могат да правят твърде много неща, най-вероятно ще се появят след една, две, пет години.“

Въпреки че универсален строителен робот все още е въпрос на бъдеще, технологичният напредък в бранша е видим. Вече активно се използват робокамери, които влизат в канализацията, заснемат и извършват ремонти на труднодостъпни места без нужда от разкопаване. Паралелно с това над пет световни компании разработват автономни багери. Воръжени с LiDAR системи и 3D камери, те копаят самостоятелно, разпознават скрити подземни комуникации и автономно товарят камионите. Изкуственият интелект драматично ускорява тези процеси, коментира Козарев.

Вносът на кадри от чужбина – мисия (не)възможна

Докато много сектори на българската икономика решават кадровия дефицит чрез внос на работна ръка от трети страни, във ВиК сектора това е почти неприложимо.

„Имаме тежка езикова бариера. Нашата нормативна уредба, в която трябва да работи един проектант, или един главен инженер на ВиК, или един инженер на пречиствателна станция, работи със специфична нормативна уредба, в която няма как лесно привнесен отвън специалист да може да се справи. Да, основата на инженерството е една и съща, но ние имаме една национална специфика, която най-просто казано не е адаптирана за универсални специалисти от чужбина да могат да се внедрят.“

Инфраструктурната бомба

Водният сектор в България страда от липса на политическо и обществено внимание, тъй като за разлика от пътната инфраструктура (магистрали, мостове и тунели), ВиК съоръженията са под земята. Секторът влиза във фокуса на обществения интерес едва тогава, когато възникне сериозна криза или прекъсване на водоподаването. Мерките, взимани в последния момент („ad hoc“), обикновено са неефективни и изключително скъпи.

Изтеклата 10-годишна държавна стратегия за развитие на водния сектор, предвиждаща инвестиции от 13 милиарда евро, е изпълнена едва на около 15-20%. Предстоящото планиране на новата стратегия изисква радикална промяна в модела на финансиране.

„Стратегията не беше лоша, но всъщност сега трябва да планираме нова. Това, което бих препоръчал на новото представителство, е този път да се постарат в самата стратегия да опишат и мерките, които ще гарантират нейното изпълнение, защото бомбите ще продължават да тиктакат. Истината е, че подобни огромни средства аз не виждам как могат да се появят през цената на водата или през държавния бюджет, ако не се влеят частни капитали през по-бързо публично-частно партньорство.“

Според Козарев възможностите за финансиране извън държавния бюджет и цената на водата (на принципа „който ползва – плаща“) са свързани с европейските грантове (програма „Околна среда“ и фондовете за развитие на селските райони). Променените реалности на пазара обаче изискват сериозна дискусия за привличане на частен капитал и концесии.

Капанът на обществените поръчки

Коментирайки случаите в страната на платени, но несъществуващи водопроводи, инж. Козарев посочи слабостите в прилагането на Закона за обществените поръчки (ЗОП). В стремежа си да не поставят твърде рестриктивни критерии, общините често стават жертва на некоректни фирми.

   „С доста мои познати възложители си говорим много и им е трудно понякога със съществуващия Закон за обществени поръчки. Старайки се да не въведат много тежки ограничителни условия, по някакъв път се оказва, че са избрали за изпълнител компания с инвентара на стълба или, както аз я наричам, компания тип „Бенгалски огън“ – запалва го, гори и изчезва. И се оказва, че са безсилни и не могат да направят нищо. Разбира се, ако малко по-добре си подготвят обществените поръчки и слагат малко по-качествен подбор на изпълнителите си, няма да стигат дотам, но всичко е въпрос на някакъв баланс.“

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Пътят на чистата вода: Как София си осигурява качество по европейски стандарт

Свлачището в Смолян - поредната колективна безотговорност по пътищата

Ерата на „водния фалит“ е започнала за милиарди хора, предупреждават учени

Юлиан Попов: Време е да мислим за водата като бизнес, не като бюджетен разход