Южнокорейската SK Hynix направи впечатляващ дебют на Уолстрийт, като набра 26,5 милиарда долара чрез депозитарни разписки в САЩ, което превърна събитието в най-голямото листване на чуждестранна компания в САЩ и едно изобщо от най-големите в световната история. Публичното предлагане предизвика огромен интерес от страна на суверенни и технологични фондове и беше презаписано над седем пъти, като сигнализира по-дълбоко разместване на пластовете в технологичния сектор. Това коментира Веселин Димитров, младши портфолио мениджър в "Експат Асет Мениджмънт", в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

„Определено това е доста колосално. Реално, ако го сметнем, записването е за 26-27 милиарда. Презаписано е седем пъти. Говорим за сума от 180 милиарда“, посочи Веселин Димитров. 

По думите му това листване осигурява достъп до много по-голяма база от ритейл и институционални инвеститори, тъй като досега акцията се търгуваше основно в Южна Корея. „Това ни говори, че има нестихващ интерес към изкуствения интелект, който вече се разширява така и доста извън мегакеповете, които са най-вече Великолепната седморка в САЩ“, допълни той.

Оценките на производителите и „корейският дисконт“

Въпреки че акциите на SK Hynix поскъпнаха близо 11 пъти за последната година и половина, те претърпяха временна корекция от около 24-25% в седмиците преди листването. Според Димитров таймингът за излизане на пазара в САЩ е подбран отлично от емитента, но носи сигнали за пазара като цяло.

„Листването беше идеално от гледна точка на емитента, може би от гледна точка на инвеститорите не толкова много... Когато виждаме така много първични публични предлагания на пазара, това трябва да ни индикира, че сме може би в късната фаза на икономическия цикъл“, обясни Димитров.

Въпреки това оценките на производителите на компютърна памет в момента изглеждат ниски в изолация – съотношението цена-печалба (P/E) е в рамките на едва 6-7 пункта. Причината е традиционната висока цикличност на сектора. Конкретно SK Hynix се търгува с около 20% дисконт спрямо прекия си американски конкурент Micron. Чрез листването си на NASDAQ компанията се опитва да свие този т.нар. „корейски дисконт“ и да влезе в широките индекси като NASDAQ 100 и филаделфийския полупроводников индекс (SOX), което ще осигури допълнително пасивно търсене.

Отличниците на Уолстрийт

От началото на годината производителите на компютърна памет доминират по доходност в индекса S&P 500, оставяйки в сянка досегашните лидери. Книжата на Sandisk са нагоре с внушителните 627%, Micron добавя 232%, Western Digital расте с 220%, а Seagate – с 213%.

Това кара инвеститорите да говорят за залез на ерата на „Великолепната седморка“ и обособяването на нова група от акции – „Чудесната десятка“ (Terrific 10). Причината за този бум са бруталните оперативни маржове на производителите на памет, които в момента достигат между 70% и 82% заради острия дефицит на пазара и глада за AI сървъри.

За илюстрация на мащабите Димитров даде пример с финансовите резултати в сектора:

„Печалбата на Samsung на годишна база се увеличава 19 пъти. А ако съберем всички 10 години преди тази, печалбата от 10 години преди тази всъщност не успява да надмине печалбата, която се очаква да постигне тази година. За това говорим и от тази гледна точка всъщност този голям размер на акциите изглежда напълно разумен.“

Залезът на мегакапитализираните компании

Докато пазарът на памет расте, двигатели на „Великолепната седморка“ като Nvidia показват признаци на охлаждане. Прогнозното съотношение цена-печалба (Forward P/E) на Nvidia падна до нива около 20 за първи път от 2019 г. Инвеститорите вече са калкулирали отличните резултати в цената и търсят по-висока доходност на други места, проследявайки накъде се насочват капиталовите разходи на големите компании.

По отношение на бъдещия потенциал Димитров изрази скептицизъм, че компании като SpaceX или предстоящите през годината мега-IPO-та на Anthropic и OpenAI ще донесат лесни печалби, тъй като те ще търсят максимално високи оценки при листването си. Вместо това фокусът трябва да се измести към реалната инфраструктура зад изкуствения интелект.

„Смятам, че физическият изкуствен интелект има по-голям потенциал, отколкото софтуерните компании в момента“, заключи Димитров. Като пример той посочи засиления интерес към пазара на мед и нейните алтернативи (като оптичните кабели за центрове за данни на немската компания Aixtron), където се очакват ключови дефицити заради развитието на сектора.

Разговорът не е препоръка за взимане на инвестиционно решение.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук. 

Още по темата

Печелившата търговия "купувай чипове, продавай софтуер" се разпада

Слабостта на "Великолепната седморка" започва да става проблем за Уолстрийт

SK Hynix набра $26,5 милиарда при най-големия чуждестранен дебют в САЩ

Къде да инвестираме, докато щатският фондов пазар се балонизира