На срещата на върха в Анкара НАТО премина на ниво 3.0, но България изостава от останалите страни членки не само в темпа на нарастване на разходите за отбрана, но и в развиването на отбранителните способности. На срещата на алианса в Анкара бяха сключени договори за 50 млрд. долара за многонационални проекти, но България не участва в нито един от тях. Това коментира Велизар Шаламанов, бивш служебен министър на отбраната, бивш служебен заместник-министър на външните работи, а сега директор "Отбранителни способности и иновации" в Aтлантическия клуб в България, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Тези проекти водят до индустриално сътрудничество, разработка на нови технологии, използване на агенциите на НАТО, включително Агенцията за комуникации и информация и Агенцията за придобиване и поддръжка, отбеляза Шаламанов.

„За България от съществено значение е да развие капацитет за управление на проекти. Крайно време е да заработи Центърът за иновации в отбраната. Поне от 2014 г. говорим и за необходимостта от създаване на Агенция за превъоръжаване и трансформация на отбранителната индустрия с цел използване на средствата за отбрана за ускорено икономическо развитие.“

България е извън новите инициативи на НАТО

Страната ни не участва и в новите инициативи на алианса в областта на отбраната и това според събеседника е сериозно предизвикателство, което трябва да бъде решено от новото правителство.

Като положителна новина той определи решението на НАТО да разшири мандата на противоминната група в Черно море, която ще поеме и задачи за защита на критичната инфраструктура. „Това е пряк ангажимент за противопоставяне на хибридната война на Русия в Черно море“, добави той.

Все пак Шаламанов отбеляза, че, макар и бавно, България навлиза в полето на индустриалното сътрудничество и многонационалните проекти и даде за пример седемте нови кораба за противоминна защита, които страната ни ще получи от Белгия и Нидерландия. Освен това във Варна компанията „Делфин“ построи още два кораба с участието на фирма Lurssen, която вече е част от Rheinmetall.

„Но е нужно сериозно ускорение и тук е ролята на Центъра за иновации в отбраната, а също и на евентуалната нова държавна агенция за превъоръжаване и трансформация на отбранителната индустрия.“

В противен случай, според Шаламанов, отбранителният секор в България ще остане в неизгодна позиция след първоначалния ентусиазъм, когато бяха реализирани приходи от почти 10 млрд. евро от продажби на боеприпаси и друга военна техника на Украйна. Причината е, че този тип въоръжение вече не се търси.

Ревизия на споразуменията с Rheinmetall

Българският министър на икономиката, индустрията и инвестициите Александър Пулев каза в парламента в сряда, че предстои пълна ревизия на параметрите на споразуменията, сключени с германския концерн Rheinmetall за строителството на два завода в България - за барут и 155-милиметрови снаряди. Според Шаламанов е нормално правителството да насочи усилията си към изясняване на ситуацията около договорите и коригиране на пропуските, ако са допуснати такива.

Сътрудничеството с Германия е ключово, каза Шаламанов и посочи, че корабостроителницата във Варна работи с компанията Lurssen. В рамките на инструмента SAFE страната ни има проекти за зенитно-ракетни комплекси IRIS-T от Германия. Вероятно е сътрудничеството да се засили и в други посоки.

Шаламанов очаква прегледът на правителството да не бъде ограничен само до проектите с Rheinmetall, а да доведе до цялостна програма за индустриално сътрудничество в отбраната с Германия.

„Някои производства от автомобилната индустрия, основно германски компании, се изтеглят и това е добра възможност персоналът и вложенията в България да бъдат трансформирани в сферата на отбраната.“

Шаламанов счита, че България не трябва да се ограничава само до една страна партньор и напомни, че имаме споразумение с Украйна, което според него може да донесе много ползи за страната ни, с Франция по линия на SAFE, по което се очаква да закупим радари и гаубици, с Италия. България има и проекти със САЩ и Великобритания и те според събеседника трябва да се разглеждат в рамките на цялостна визия не само за превъоръжаване, но и за въвеждане на иновации в отбраната и трансформация на отбранителната индустрия.

За целта е нужен капацитет, тъй като това не може да се постигне с администрация, която е оперативна, а не инвестиционна, изтъкна той.

Пасивност към Украйна

Новото правителство е пасивно относно Украйна и това са преди всичко пропуснати шансове за икономиката и за иновативните компании в страната, счита Шаламанов.

„В постоянна връзка съм с качествени български екипи, които търсят контакти с Украйна и компании в страни от НАТО, и се налага да им помагаме по неправителствена линия, тъй като правителството все още явно не може да създаде институционални инструментариум, за да се възползваме от този шанс, както правят всички страни в Източна Европа.“

Така България може да си остане само с помощта от 20 млн. евро, която служебното правителство предостави по програмата PURL на НАТО за укрепване на противоракетната отбрана на Одеса и Запорожие, където живеят над 200 хил. етнически българи, посочи той.

Какви са резултатите от срещата на НАТО в Анкара? В каква посока ще поеме НАТО 3.0.? Как помощта на ЕС и НАТО за Киев променя перспективите пред войната в Украйна?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Тръмп постави Иран в центъра на разговорите в НАТО при закрити врата

П. Димитров: Големият тест за НАТО е единството със САЩ и защитата на Украйна

Тази година Зеленски идва на срещата на НАТО по-уверен

Рюте: НАТО ще инвестира $40 млрд в антидрон защита

На срещата на НАТО Турция ще иска да поеме освободените от САЩ функции