Българският пазар на риба в момента се характеризира с постоянен растеж, воден от засилената консумация и променящата се култура на хранене. Потребителите все повече осъзнават здравословните ползи от морската храна – от наличието на омега-3 мастни киселини до жизненоважни минерали, стимулиращи имунната система. Въпреки това вътрешното производство не успява самостоятелно да задоволи този глад, което налага внос на редица екзотични и специфични видове. Секторът балансира между засиленото вътрешно потребление, сериозния експортен потенциал на местни видове и тежкия икономически натиск, предизвикан от международните геополитически сътресения. Това коментира Йордан Господинов, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на рибни продукти „BG Fish“, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

„В България не достига рибата. Всъщност тя не достига въобще от моретата и океаните - дивият ресурс намалява и се налага да внасяме доста от континентите, които произвеждат повече риба. Като цяло, черноморската риба и сладководната риба е доста интересна. За последните 20 години сме разработили над 10 вида, които имат стопанско значение.“ 

Поради спецификите на Черно море, местният улов притежава уникални вкусови качества, които го правят изключително конкурентоспособен, каза Господинов. Ниската соленост на басейна в сравнение със Средиземно море създава отлични условия за редица пелагични и дънни видове, като хамсия, цаца, сафрид и барбун, калкан и миди. Същевременно пазарът остава зависим от вноса за продукти като скариди, стриди, октоподи и калмари, които не съществуват като естествен ресурс в нашите акватории.

Вътрешният пазар расте постоянно, като продадените количества са няколко пъти повече от производството, каза Господинов.

Кризата в Иран и енергийният шок върху цените

Един от най-сериозните фактори, влияещи върху крайната цена на рибните продукти в момента, е международната криза в Близкия изток и ситуацията около Иран, която директно рефлектира върху енергийните пазари. Риболовната и преработвателната индустрия са тясно обвързани с енергията, което прави сектора силно уязвим на всяко поскъпване на горивата и електроенергията.

„При нас всичко е енергия. Корабите са морално остарели - те са много енергоемки, харчат много дизелово гориво. А рибата, за да я уловим, трябва да я догоним.“

Енергийните разходи започват още от ранно утро, когато корабите тръгват за улов и трябва да заредят огромни количества лед, за чието производство отново се консумира масивно количество ток. Цялата верига на преработка и дълбоко замразяване изисква денонощно поддържане на изключително ниски температури. Натискът се засилва и от поскъпването на пластмасовите и найлонови опаковки, коментира Господинов.

Промяна в потребителския избор и експортна експанзия

Въпреки забавяне в покупките в началото на годината, пазарът бързо се е балансирал. Рибата бележи устойчив ръст на продажбите, особено през топлите месеци, тъй като в летния сезон хората масово пренасочват предпочитанията си към леки, безопасни и качествени храни, които се приемат по-лесно от организма и не носят рискове от специфични заболявания, каза Господинов.

Голяма част от висококачествената българска риба и морски дарове се реализира извън границите на страната, тъй като родните предприятия са изключително конкурентни на световния пазар. Рапаните се изнасят на сто процента за азиатските пазари. Около 80 до 90 на сто от уловената цаца се експортира за Румъния, Португалия, Западна Европа и Обединеното кралство. Подобна е ситуацията и при калкана и барбуна, където износът надхвърля 80 процента, а близо две трети от черните морски миди и големи количества пъстърва се реализират директно в съседна Румъния, каза Господинов.

Иновации и екологични стандарти

По отношение на сладководния сектор България държи водещи позиции на пазара, благодарение на изграждането на модерни високопланински рибарници на над 800 метра надморска височина. Използването на чисти речни води, където няма замърсяване от индустрия или курортна дейност, в комбинация с висококачествени фуражи от Западна Европа, гарантира изключително качество на българската пъстърва и есетрови риби. По този начин секторът отглежда, преработва, добавя стойност и внася свежи пари в страната, обясни Господинов.

Във връзка с глобалните дебати за микропластмасите, Господинов коментира, че в българската риба няма нартупвания на количества, които да застрашават здравето, тъй като рибата филтрира водата за кислород, а не я пие. Въпреки това индустрията се стреми към иновации и постепенно внедряване на хартиени и биоразградими опаковки, макар преходът да е бавен заради големите икономически интереси в пластмасовата индустрия. Тъй като българските производители са експортно ориентирани към дестинации като Япония, Южна Корея и Китай, поддържането на технологично и екологично съвършенство остава приоритет, каза Господинов.

Състояние на риболовния сектор и нови видове в рибовъдството

Българският риболовен сектор е изправен пред необходимостта от структурни реформи. Дивите ресурси в световния океан намаляват поради свръхулов от мощни европейски флотове. В Черно море запасите от някои видове, като цаца, са стабилни и оценени от учените на над 100 000 тона, от които България улавя едва 3-4 хиляди тона поради липса на икономическа изгода от ниската пазарна стойност на суровината, каза Господинов.

От друга страна, браншът предлага доброволно намаляване на корабния флот за сметка на засилване на аквакултурите в морето чрез облекчаване на административната тежест за разрешителни за ферми. 

По отношение на видовото разнообразие се наблюдава навлизането на нови видове през Босфора. Пример за това е синият рак, който бързо увеличава популацията си и се е превърнал в изключителен и скъп деликатес, но същевременно представлява екологично предизвикателство, тъй като се храни с личинките на местните риби.

Инвестициите в сектора: Европейският фонд като спасителен пояс

Модернизацията на сектора у нас би била невъзможна без финансовата подкрепа на Европейския съюз, каза Господинов. В момента браншът разчита на Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури, която действа до 2027 година. Финансовият ресурс от близо 200 милиона евро е ключов за обновяването на остарелите риболовни съдове, модернизацията на рибарниците и подпомагането на преработвателните предприятия.

„В България инвестициите са трудни, накар, че заемите са лесни... Ако не бяха европейските програми, секторът би бил на по-ниско ниво.“

Асоциацията „BG Fish“ обединява 27 фабрики и 53 риболовни съда, представлявайки около 80% от преработката и над 60% от промишления улов в Черно море.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Компаниите за сьомга в Норвегия търпят загуби заради намаленото търсене в САЩ

Световният глад за сьомга е свързан с екологична катастрофа

Пъстървовъдството в България се развива по-успешно от всякога