Срещата на върха на НАТО в Анкара бележи историческа трансформация в архитектурата на колективната сигурност. В центъра на събитието застава стратегията „НАТО 3.0“, където прагматизмът и реалните отбранителни способности изместват традиционната политика, основана на идеологически принципи. Провеждането на този форум в турската столица изпраща ясен сигнал към международната общност за пренареждането на силите вътре в алианса. Това коментира журналистът Тайфур Хюсеин в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

Един от най-значимите акценти преди официалния старт на срещата е изключителният дипломатически жест от страна на Вашингтон. Президентът Доналд Тръмп ще проведе двустранна среща единствено с Реджеп Таийп Ердоган.

„Изключителен голям жест от страна на американския президент към турския му колега, имайки предвид, че поне според официалното съобщение Тръмп ще се срещне само с него като партньор в НАТО. От друга страна ще има отделни две срещи с украинския президент и със сирийския му колега.“

Ердоган умело капитализира втория мандат на Тръмп, за да изгради модел на взаимоотношения, базиран на лични контакти и приятелство, вместо на строги институционални принципи. Анкара се стреми да приложи същата стратегия и към европейските си партньори, особено в Западна Европа, с цел да засили позициите и имиджа си на международната сцена, смята Хюсеин.

От периферия към стратегическо ядро

Трансформацията на НАТО от структура, родена в епохата на Студената война, към съвременна мрежа за сигурност, налага предефиниране на ролята на държавите членки. Турция, която дълги години беше разглеждана предимно като южна периферия на пакта, днес заема лидерска позиция, каза Хюсеин.

Новата стратегия „НАТО 3.0“, обявена от турското външно министерство, отразява прехода от съюз на споделени ценности към съюз на споделени възможности. Държавите с развита военно-промишлена индустрия и сериозен числен капацитет на армиите си закономерно излизат на преден план. Със своята армия — втората по численост в НАТО — и мащабните инвестиции в отбранителния сектор, Анкара бързо запълва вакуума, оставен от частичното освобождаване на позиции от страна на САЩ.

Военната помощ за Украйна и границите на ангажираност

По въпроса за евентуално директно разполагане на турски войски на украинска територия като гарант за бъдещо мирно споразумение с Русия, Хюсеин каза, че подобна авантюра би била изключително грешен ход и стратегическа грешка. Вместо това, Турция ще продължи да изпълнява своята ключова „възпираща функция“ чрез силен военно-промишлен капацитет и контрол над жизненоважни географски зони. Анкара се утвърждава като незаобиколим фактор както на север от Истанбул (Черно море и Украйна), така и на юг — в Близкия изток и Кавказкия регион.

Финансиране на отбраната

Финансовата споделеност и увеличаването на разходите за отбрана ще бъдат в самия център на срещата. Говоренето, започнало през изминалата година, вече придобива конкретни измерения: целта е страните членки постепенно да достигнат разходи в размер на 5% от своя брутен вътрешен продукт (БВП).

Турция се дава като пример в това отношение, тъй като заделя огромни ресурси за своята военна индустрия. В ситуация, в която американската администрация изисква по-голяма отговорност от страните от ЕС и същевременно освобождава поле за действие, Турция е готова да поеме тези функции. Тръмп от години поддържаше остра реторика спрямо държавите, които не покриват финансовите си ангажименти към алианса. Анкара вижда в това възможност да предложи своите отбранителни мощности и развита оръжейна промишленост на масата на преговорите, каза Хюсеин.

Укрепване на Източния фланг и сигурността в Близкия изток

Глобалната стратегия за сигурност променя фокуса си — Източният фланг на НАТО вече не е периферия, а централна зона за противодействие на заплахите и възпиране на Русия. В този контекст Турция се очертава като водещ изпълнител на съвместните политики на американската администрация в Близкия изток, Кавказ и Черноморския регион, коментира Хюсеин.

Исторически погледнато, западноевропейските партньори в НАТО често оставаха крачка назад, разчитайки изцяло на гаранциите за сигурност от Вашингтон. С настоящото преформатиране на американските ангажименти, капацитетът на турската държава се превръща в основен стълб за стабилността, добави той.

Вътрешнополитически измерения

Провеждането на срещата на върха в Анкара има и огромен вътрешнополитически залог за режима на Ердоган, каза Хюсеин. Предвид предстоящите след няколко години ключови президентски и парламентарни избори, турският лидер ще използва международния трибунал за укрепване на своя имидж и за натиск върху опозицията, стремейки се да я изгради по свои собствени разбирания.

Анкара съзнателно използва нарасналото си значение за транатлантическата сигурност като щит срещу критиките от Запада относно състоянието на човешките права и върховенството на закона. Политическите репресии, сред които е и ефективното осъждане на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, остават на заден план в дневния ред на съюзниците. 

„Западът в никакъв случай не трябва да си затваря очите за това, което се случва в страната и да не жертва демокрацията за сметка на сигурността. Сигурността би трябвало да се основава... на демокрацията и върховенството на закона.“

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Ракети, дронове, ПВО: Как върви превъоръжаването на Европа

Руска атака разкри слабости в украинската отбрана преди срещата на НАТО

Какъв е залогът за Ердоган на срещата на НАТО в Анкара

Европа има нужда от турската отбранителна промишленост