Навлизането на AI моделите драстично ускорява фазата на идеиране – генерирането на първоначални концепции и визуални посоки. Това обаче поставя пред създателите на дигитални продукти напълно нови предизвикателства, коментира Мария (Маша) Йовева, директор по продуктов дизайн в Meta, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова. 

„Изкуственият интелект в момента променя дизайна, както и много други сфери. В дизайна това, което променя е, че дава особено бързо развитие на първоначалните идеи. Тоест можеш много бързо да генерираш цяла серия от идеи. И след това трябва да можеш да ги насочиш.“

Според Йовева, именно в това насочване се крие фундаменталната роля на човека. Без умелото ръководство на дизайнера съществува сериозен риск технологията да ни отведе до еднообразни, генерични резултати. Тъй като дизайнът, подобно на модата и изкуството, изисква иновативност и вкарване на нещо напълно ново, човекът остава ключовият диригент на крайния процес.

Възможности и системни рискове пред индустрията

Разглеждайки възможностите и рисковете пред съвременния дизайн, Йовева очерта няколко критични предизвикателства, пред които се изправят творците. На първо място се явява рискът от фрагментация, тъй като AI моделите често са тренирани да решават конкретен, изолиран проблем, без да съобразяват решението с цялостната система или да променят фундаментално заданието при променени условия.

Наред с това се появява проблемът с визуалното еднообразие. Понеже моделите стъпват на вече съществуващи данни, крайните решения започват силно да си приличат, което противоречи на търсенето на автентичност. В дизайна винаги се търси нещо ново и интересно, като съществена част от процеса е способността да се постави следващият голям тренд или умишлено да се създаде контра-тренд, което е непосилно за алгоритмите.

Новите реалности и системното ниво на проектиране

Новите реалности изправят създателите на дигитални продукти пред коренно различна среда, в която ролята на дизайнера се променя в дълбочина. Вместо традиционното визуално представяне на информация на потребителя чрез интерфейс, днес се изисква дълбочинен анализ на контекста на самия модел, коментира Йовева, която е лектор на Sofia Design Summit 2026.

Дизайнерите трябва да разбират какво знае алгоритъмът за потребителя, в каква рамка работи той, какви предубеждения притежава и как взаимодейства с други агенти. Това определя създаването на изцяло нови дизайн системи, където ключов елемент е доверието. Пример за това е проектирането на интерфейси, които изрично изискват разрешение от потребителя, когато негова лична информация трябва да бъде предадена на друг дигитален агент.

Ренесансови роли

Тази трансформация води до бързо развитие на мултидисциплинарните умения, като границите между отделните професии се заличават. Днес дизайнерите пишат код, инженерите правят дизайн, а инструментите се демократизират до степен, в която всеки може да изгради нужния за конкретния момент софтуер. В средите вече се говори за по-ренесансови роли и функции като строител, стратег и иноватор, каза Йовева.

"В момента най-важното е да бъдеш любознателен, както винаги, да се стремиш да построиш нещо твое и да експериментираш постоянно. Двете функции, които според мен са ключови за дизайна - това е емпатия към хората, какви са нуждите на различни потребители, способността да можеш да се поставиш на мястото на много различни потребители, и другото е желанието за майсторство. Как да да изпипаш нещата отвъд момента, в който те са просто функционални."

Гласовите и чат-бот интерфейси ли са бъдещето?

Противно на общоприетото схващане, че чат-ботовете и гласовите асистенти са крайната дестинация на дигиталната еволюция, Йовева изрази по-скептична и нюансирана позиция.

„Аз лично не съм сигурна, че са бъдещето. Мисля, че са много конкретна първа стъпка, защото повечето модели са лингвистични... И затова чатботът, гласово и писмено, е най-директният начин да се манипулира информация... В същото време в дизайна в момента имаме момент, когато смятаме, че все още не сме достигнали правилния краен интерфейс. Защото когато рисуваш с молива или с четката, ти предаваш това, което виждаш, визуално, ти не го превръщаш в език. Езикът в момента е вид абстракция, която е ненужна стъпка в процеса.“

 Продуктова визия, стратегия и иновация

Спецификите при създаването на продуктова визия и дизайн стратегия изискват тясно преплитане на няколко основни стълба. Успешната дизайн стратегия се ражда в съвкупността от бизнес целите на организацията, потребителските цели и новите технологични възможности, които дават предимство на пазара, съчетани с визуално и естетическо подреждане, коментира Йовева.

Продуктовият дизайн остава основната сила за потребителското изживяване и решението на проблемите, но самият дизайн се променя непрекъснато на база на пазарната динамика. Времето за промяна на един дизайн настъпва тогава, когато се открият грешки в потреблението, когато се променят изискванията на хората или когато моментният тренд налага подобрение, което да тласне компанията напред.

Бъдещето на дизайна

В ерата на хипер-персонализацията, когато продуктите се променят динамично, за да паснат на вкуса на всеки отделен човек, системното мислене на дизайнера става незаменимо. Взаимовръзката между AI и човека е двупосочна: AI помага на професионалиста да разбере как мисли моделът, докато човекът дава на технологията необичайни асоциации и естетически усет.

Йовева споделя и лидерската философия, която прилага при управлението на големи дизайн екипи, съставени предимно от силно емпатични хора:

„В Instagram, където работя, ние казваме, че трябва да бъдем твърди към работата, но меки към хората.“

На въпроса дали можем да предвидим бъдещето на професията след скорострелния възход на AI, тя допълва, че предстои първо да бъде решен проблемът за общия изкуствен интелект (AGI), преди да се мисли за съзнание. Тъй като дизайнът е дълбоко обвързан с емпатията и сетивното човешко усещане, ролята на човека дизайнер ще остане водеща и незаменима.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Н. Богданов: AI позволява на фирмите да се фокусират върху бизнеса

AI влиза в ролята на туристически гид в Бургас

Биология на дезинформацията: Защо виждаме саблезъби тигри в новинарския поток