Глобалните макроикономически сътресения, инфлацията и затегнатите капиталови пазари прекрояват из основи стратегиите за рисково инвестиране. Българската стартъп екосистема обаче демонстрира изключителна устойчивост и зрялост, подкрепена от над 15-годишна история, навлизането на нови фондове и стратегическото предимство в сектори като изкуствения интелект и роботиката. Това коментира Макс Гурвиц, управляващ партньор във "Витоша Венчърс II", в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

В страната в момента активно оперират 18 фонда за рисков капитал, а предприемаческата екосистема показва стабилен растеж, подкрепена от Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране (BVCA). През изминалата година българските стартъпи са привлекли общо около 230 милиона евро инвестиции. За текущата година се очакват още по-високи резултати, благодарение на новите фондове и активната роля на публичните средства.

В глобалния стартъп индекс България заема престижното 40-то място в света. В общоевропейски план страната все още се намира на по-задни позиции, но в регионален мащаб (Югоизточна Европа) България заема лидерско и силно конкурентно място.

Перспективи пред България

Основен двигател на местния пазар са проектите в сферата на изкуствения интелект (AI) и роботиката. Голямото предимство на българската екосистема е нейната зрялост – секторът се развива активно вече над 15 години. Този дълъг период е създал специфичен феномен, който Гурвиц определя като ключов за успеха: рециклирането на талант.

„Всички тези хора, като основателни, като служители на неуспешни компании, много често продължават с този опит да надграждат, да се създават по-успешни компании. Така че талант има, идея има, има и капитал.“

Въпреки позитивните тенденции, пред регионалния и българския пазар стоят две основни предизвикателства - лиса на капитал за растеж и дефицит на търговски талант, смята Гурвиц.

Финансирането на ранните етапи (Seed и Pre-seed) в рамките на 100, 200 или 500 хиляди евро е отлично подсигурено чрез частни инвеститори, фондове и държавни субсидии. Проблемът се появява при рундове от 1 милион евро нагоре. Капиталът за растеж е силно дефицитен и се инвестира много по-събително, което принуждава успешните компании да търсят финансиране от инвеститори в Западна Европа, коментира Гурвиц.

И докато България е известна със своя технически и инженерен талант, уменията за бизнес развитие, маркетинг, продажби и комерсиализация на продуктите на глобалния пазар все още изостават и са сфера, върху която екосистемата трябва активно да работи, добави той.

Регионалната конкуренция в Югоизточна Европа

България е исторически пионер в региона по отношение на насочването на публични и частни ресурси към стартъп средата, което ѝ осигурява сериозна преднина. Въпреки това, държави като Румъния и Гърция демонстрират впечатляваща динамика и бързо наваксват изоставането си.

Ако изключим Гърция, българските компании привличат между 40% и 50% от общите инвестиции в Югоизточна Европа, каза Гурвиц. При включването на Гърция в уравнението, делът на България възлиза на около 25%. В рамките на цяла Централна и Източна Европа (CEE) страната ни заема стабилното 10-то място по обем на инвестициите и брой компании, но конкуренцията на съседите изисква постоянни усилия за задържане на тези позиции.

Новата вълна от частен капитал

Наблюдава се ясна тенденция за засилен интерес на частния капитал към стартъп проектите. Този процес се движи от т.нар. „ново богатство“ (New wealth) – предприемачи, постигнали значими успехи в технологичния сектор, които реинвестират средствата си обратно в екосистемата. Успехите на компании като Payhawk и EnduroSat променят нагласите и на ритейл и институционалните инвеститори, особено в моменти, когато традиционни пазари, като този на недвижимите имоти, стават по-бавни и трудни.

В този контекст фондът „Витоша Венчърс II“ обяви старта на своя нов фонд. Към момента са договорени инвестиции с 10 български компании със световни амбиции, като документацията е в процес на финализиране и сделките се очаква да бъдат официално обявени в следващите седмици, каза Гурвиц.

Интегрирането на компоненти с изкуствен интелект вече е задължително изискване за почти всеки нов стартъп. Макс Гурвиц сравни AI революцията с предишните технологични вълни – облачните технологии, мобилните приложения, интернет и персоналните компютри. При оценката на проекти фондът анализира дали даден стартъп изгражда уникални процеси и активи, или неговата функционалност лесно би станала нерелевантна при следващия ъпдейт на големите глобални AI платформи.

Геополитика, лихви и натиск за рентабилност

Световната волатилност – от геополитическото напрежение в Иран и Ормузкия пролив до икономическите предизвикателства на локално ниво – оказва пряко въздействие върху сектора на рисковия капитал. В периоди на несигурност инвеститорите бързо свиват експозициите си към високорискови активи, насочвайки се към традиционни убежища като деривати, държавни облигации, борсови акции и недвижими имоти, коментира Гурвиц.

Паралелно с геополитическите рискове, действията на централните банки и в частност Европейската централна банка (ЕЦБ) по отношение на лихвените проценти, съчетани с инфлационния натиск, променят изцяло правилата на играта за стартъпите. Времето, в което една интересна идея лесно можеше да набере капитал, а въпросът за монетизацията се оставяше за бъдещи рундове, е в миналото. Днес затегнатите капиталови пазари изискват от компаниите ясен фокус върху генерирането на реални приходи и положителен паричен поток от самото начало.

Ефектът на доминото след SpaceX

На фона на затегнатата ликвидност, световните пазари навлизат в ера на мега листвания (IPO), водени от гиганти като SpaceX, чиято пазарна капитализация доближава внушителните 2 трилиона долара след набирането на 75 милиарда долара. Тези мащаби са невиждани досега в индустрията. На хоризонта се очертават и следващите големи събития – листванията на водещите компании в сферата на изкуствения интелект от ранга на OpenAI, където се подготвят документи за капитализации около 1 милиард евро.

Исторически погледнато, подобни огромни IPO-та в даден сектор винаги водят след себе си „опашка“ от по-малки, но изключително значими листвания. Този процес отключва и частните пазари за по-малки инвестиции, тъй като инвеститорите виждат реалния потенциал за постигане на мащаб, коментира Гурвиц.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Ангелските инвеститори дават не само капитал, а и посока за растеж на стартъпите

Български инвеститор в SpaceX: Оценката е едновременно абсурдна и логична

Никакво охлаждане: рисковият капитал засилва интереса си към AI

Рисковият капитал в България се завръща с фокус върху AI и хардуер