Температурите в България се качват, но с малко - през последния 30-годишен период те са с около градус над тези от предходния. Емисиите на парникови газове от човечеството са по-голям климатичен фактор от естествените. Нужни са нови методи за обработка на земята, които осигуряват по-ниски емисии на въглероден диоксид. В България има вода, но се губи по мрежата. Това коментира директорът на Института за изследване на климата, атмосферата и водите към БАН чл.-кор. проф. Екатерина Бъчварова в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.

Температурите в България се качват, но с малко. Нормите през последния 30-годишен период са с около градус над тези от предходния.

Борбата с климатичните промени звучи много гръмко, но тя напомня на човечеството да се замисли до каква степен влияе то на околната среда.

Още по темата

Американците все по-често напускат районите с висок риск от наводнения

Европа преживява най-тежката гореща вълна в историята

В нашия институт изследваме интердисциплинарно връзките между атмосфера, хидросфера и действията на човека, посочи Бъчварова.

Ако се намали замърсяването на околната среда от човека, това вече е борба с климатичните промени, или да кажем адаптация.

Трябва да има някакъв баланс. Например, слънчеви панели поставени не където трябва изобщо не са решение за чиста енергетика. Новите методи трябва да се прилагат умно.

Климатът е функция на много естествени процеси - слънчевата радиация, наклона на земната ос, вулканичните изригвания.

„Емисиите на парникови газове от човечеството обаче са по-голям климатичен фактор от естествените.“

При малко по-висока средна температура на земното кълбо се повишава и температурата на океана. Това означава повече енергия, която се предава на атмосферата.

Така се стига до екстремни явления като суша, дъждове, горещини или пък студени периоди, отбелязва професорът.

Още по темата

Лондон се задъхва: модерните жилища се превръщат в топлинен капан

Топлинният купол разкрива колко неподготвени сме за горещините

В земеделието със сигурност трябва да има промяна относно това да се определят сортовете, които са подходящи за сегашния климат. Нужни са нови методи за обработка на земята, които осигуряват по-ниски емисии на въглероден диоксид.

За това трябват изследвания на почвите, проследяване на развитието на растенията и желание на фирмите да изследват тези процеси и заедно с нас да намерят добри решения.

„В България има вода, но се губи по мрежата. Така че няма безводие, а проблем с управлението на водите.“

Всяка капка може да се съхранява. В света има много примери как в безводни райони се изграждат резервоари. Това е трудно за голям град като София, но в селскостопанските региони може да се направи, макар че не е евтино.

Устойчивите политики са много важни за климатичната адаптация. Във всяка икономическа област може да има напредък в това отношение, но нещата трябва да се разглеждат комплексно, смята Екатерина Бъчварова.

Примерно, в момента има бум на електрическите автомобили. Какво става обаче с батериите. Как се добива това електричество? Всичко това трябва влезе в калкулация, за да може да се каже кое е добро за дълг период от време.

„Всичко с вятърната и слънчевата енергия е много хубаво, докато в един момент не се стигне до замърсяване на околната среда с изкуствени материали.“

Още по темата

Финансовите спорове засенчиха климатичните преговори на ООН

ЕНП иска промени във въглеродния данък, за да защити индустрията в Европа

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес Старт“ можете да гледате тук.