Икономиката на Сърбия расте, но с цената на бюджетен дефицит и нарастващ дълг
Ясен Георгиев, изпълнителен директор на Института за икономическа политика, в „Бизнес старт“, 01.07.2026 г.
Обновен: 2 July 2026 | 09:03
Автор: Божидарка Чобалигова
Икономиката на Сърбия постига силен ръст, но част от него се задвижва от публични инвестиции, които са на база бюджетни дефицити и растящ публичен дълг. Пред сръбската икономика, както и пред икономиките на другите страни от Западните Балкани, има някои дългосрочни проблеми като високото ниво на безработицата. В Албания и Македония тя е 8-9%, аналогични са и нивата в Сърбия. Това коментира Ясен Георгиев, изпълнителен директор на Института за икономическа политика, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.
Една от мерките на сръбския президент Александър Вучич в хода на протестите през последната година и половина е да увеличи пенсиите, социалните плащания и заплатите в публичния сектор с цел потискане на недоволството и по-благосклонно отношение на избирателите с оглед на преизбирането му, посочи Георгиев.
Сърбия, която е най-голямата икономика на Западните Балкани, има централно географско положение в тази част от полуострова и то е пряко свързано с транспортните коридори и стремежа на страната да бъде важен транспортен център между Гърция и Централна и Западна Европа.
В тази област съществува концентрация на инвестиции, много от които са китайски, отбеляза събеседникът.
„Капиталовите потоци от Китай трудно могат да се дефинират като инвестиции, те до голяма степен са държавни заеми и могат да направят получателите им политически зависими от източника на финансиране.“
Договорите с китайските компании са конфиденциални и водят до наемане на китайски изпълнители и строителни работници, а това намалява ефекта от инвестициите върху сръбската икономика, изтъкна Георгиев и добави, че подобно положение поставя страни като Сърбия в политическа зависимост и невъзможност да управляват процеса на сътрудничество с Китай.
Отделно формите на сътрудничество с азиатската страна заобикалят някои местни закони, свързани с опазването на околната среда и прозрачността при възлагане на обществени поръчки.
Страните от Западните Балкани разчитат и на подкрепа от Европейския съюз за развитието си, но както в България Планът за възстановяване и устойчивост е свързан с инвестиции срещу реформи, така и новите форми на европейска подкрепа за Сърбия, Северна Македония и Албания са обвързани с реформи, отбеляза Георгиев.
„В това отношение страни като Черна гора и Албания се справят по-добре, а страни като Сърбия имат затруднения да отговорят на европейските изисквания.“
Според госта сътрудничеството на страните от Западните Балкани минава през това всички да членки на ЕС. Това ще доведе до по-лесна трансгранична търговия за България, Гърция и Румъния с държавите от Западните Балкани.
Но и към момента съществуват известни форми на свързване и сътрудничество между страните от региона и ЕС като зоната за роуминг без такси, която към момента обхваща само държавите от Западните Балкани, но се очаква от 2028 г. да отпадне роумингът между тях и страните членки на ЕС. Много страни на Западните Балкани са част и от единната платежна система SEPA, която намалява трансакционните разходи с контрагенти от ЕС.
Регионът разполага с по-добра транспортна свързаност по оста север-юг, отколкото по направлението изток-запад и това е голямо предизвикателство за България, тъй като рискуваме големите търговски потоци, идващи от Пирея, да ни заобиколят. Нужно е ЕС да намери достатъчно лостове, за да подкрепи развитието на свързаността на Западните Балкани и към страни като България, изтъкна Георгиев.
Как се справят икономиките на страните от Западните Балкани с последиците от конфликта в Близкия изток и какви са очакванията за растежа им през тази и следващата година? Как внедряването на изкуствен интелект може да подкрепи икономиките в региона?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „Бизнес старт“ можете да гледате тук.