Европейската централна банка повиши основната лихва с 0.25% до 2.25% за първи път от 2023 г., за да охлади инфлационния натиск, и ефектите от това решение ще се усетят в България през следващите месеци. Пазарите вече калкулират следващите стъпки на регулатора. Сигналите на централната банка целят не просто оскъпяване на ресурса, а управление на очакванията на потребителите и бизнеса. Това коментира Георги Заманов, главен изпълнителен директор на Алианц Банк България и член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ), в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

„Целта на ЕЦБ е чрез монетарна политика да се охлади инфлационния натиск на европейската икономика... Пазарите очакват още едно повишение тази година. Което показва, че ЕЦБ иска да охлади малко кредитирането, за да намали инфлацията, но не само през цената на кредитния ресурс, а и през цената на мнението на хората и очакванията, които се създават.“

Заманов подчерта, че умерената инфлация от 2-3% е здравословна за икономиката, докато нива над 4-5% имат негативен ефект. За България целта трябва да остава постигането на икономически ръст от 4,5%.

Как се определя цената на кредита в България?

След отпадането на Софибор (в периода 2018–2019 г.), ценообразуването на кредитите в България се базира на ясни пазарни компоненти, като съществува разграничение между домакинствата и корпоративния сектор, коментира Заманов.

За гражданите (жилищни и потребителски кредити) лихвите са обвързани с плаваща компонента, определяна от спестяванията в банковата система въз основа на статистиката на БНБ. Повишението на лихвите по депозитите се пренася върху кредитите за граждани с около 6-месечно закъснение съгласно българското законодателство.

Корпоративните кредити (особено по-големите инвестиционни експозиции) са директно обвързани с Euribor, където движението се предава „месец за месец“, на три или на шест месеца. В портфейла на Алианц Банк България тези кредити съставляват около 20-25%, докато за средното ниво на банковата система делът им е между една трета и 40%.

„Повишението ще влезе в плаващата компонента на лихвите от 1 януари догодина. И влезе ли там, вероятно ще се прехвърли и върху цената на кредита. Тя автоматично става в цената на кредита.“

Къде отидоха освободените резерви на банките?

След присъединяването на България към еврозоната и промяната в изискванията на БНБ за задължителните минимални резерви, в банковата система се освободи мащабен ликвиден ресурс. Противно на спекулациите, че тези средства ще доведат до агресивна кредитна експанзия и „наводняване“ на пазара, секторът е подходил консервативно, като ресурсът е насочен основно към финансиране на държавния дълг, коментира Заманов.

„Банките бяха най-големият купувач на български ДЦК от началото на годината. Ако видим всички български емисии, които Министерство на финансите пусна от 1 януари до дата... ние практически купихме 70%, да не кажа и повече, от новите емисии на български ценни книжа. Това стана благодарение на тези освободени резерви.“

Енергийни цени: Най-засегнатите сектори

Високите цени на енергоносителите оказват сериозен натиск върху ключови сектори в страната, като най-бърза е била реакцията в транспорта и зърнопроизводството, смята Заманов.

Флотите от камиони, опериращи между Европа и Близкия изток, са изправени пред 20-25% увеличение на реалните разходи за гориво и поддръжка. Банките остават предпазливи към нови участници на пазара, но подкрепят съществуващите си клиенти.

„Ако имате вече флот от 100 камиона, искате да замените 10 от тях с по-икономични, които имат по-добър разход на гориво за тон, аз със сигурност ще ви посъветвам да го направите и ще се постараем ние да ви осигурим необходимото финансиране за това нещо.“

Цената на изкуствените торове, които са обвързани с петрола и природния газ, е скочила с 20-30%. Същевременно на пазара се наблюдава здравословна корекция – спад в цените на земеделската земя и нивата на средните ренти, които преди това са достигали до половината от стойността на реколтата. Заманов посочи, че дългосрочно собствениците на земя търсят доходност от около 3%, което съответства на инвестиция в държавни ценни книжа.

Динамика при депозитите и кредитирането от началото на 2026 г.

Преходът от лев към евро в края на 2025 г. и началото на 2026 г. предизвика масиран приток на ликвидност в банковата система, тъй като гражданите внесоха наличните си средства по сметки. По данни на БНБ, за първите шест седмици на годината са обработени между 25 и 26 милиарда лева в стари банкноти и монети, като към днешна дата сумата достига 28-29 милиарда лева.

Тази огромна депозитна база първоначално е успокоила лихвите, но натискът за повишение на доходността по спестяванията остава. Извън извънредния ефект от обмяната, темпът на реалните спестявания на домакинствата се е върнал към стандартните си нива от около 1 милиард евро на тримесечие, каза Заманов.

Жилищно кредитиране

На пазара на имоти се отчита спад в броя на сделките, което прави банките по-внимателни, но не спира финансирането. Въведените от БНБ макропруденциални мерки (ограничение до 85% финансиране от стойността на имота и до 50% съотношение между вноската и месечния доход) се оценяват като изключително здравословни. Банковият сектор традиционно кредитира едва между 30% и 40% от общия брой имотни сделки в страната, коментира Заманов.

Рисковете от новите AI модели и киберсигурността

Технологичният напредък и навлизането на генеративни модели с изкуствен интелект (като модела Mythos на американската компания Anthropic) създават нови предизвикателства за сигурността на финансовите институции. Рисковете не произтичат от самите модели, а от възможностите им да генерират изключително прецизни и таргетирани фишинг атаки, коментира Заманов.

Основната линия на защита за банките в момента е повишаването на дигиталната и финансовата култура на потребителите.

"За съжаление много от нашите клиенти – аз казвам нашите клиенти на цялата банкова система, но и на цялата финансова индустрия – ние като хора сме уязвими. И когато получиш някакво съобщение... хора с добър опит се подлъгват да започват да правят нещо. Тук това, което направихме от Асоциацията на банките, е да повишим така наречената финансова грамотност на хората, специално към киберизмамите и киберзащитата.“

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Европейски банки предлагат ливъридж депозити при саудитски кредитори

Високите цени на енергията се разпространяват в икономиката, предупреди Лагард

ЕЦБ е готова да повиши отново лихвите през юли, ако се наложи

ЕЦБ рискува да повтори грешката от 2011 г. с ново повишение на лихвите

ЕЦБ ще повиши лихвите два пъти тази година заради инфлацията