След седмици на дебати между бизнеса, работодателските организации и държавата, промените в Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) вече са факт. Докато кабинетът ги представя като „оръжие срещу спекулата“, експертната общност изразява сериозни опасения относно тяхната ефективност и потенциала им да дестабилизират пазарните механизми. Това коментира Антон Костадинов, бивш зам.-министър на икономиката и индустрията (доктор по икономика, организация и управление и университетски преподавател в областта на ценообразуването, автор на книгата "Ценообразувай правилно), в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Централен стълб в новите текстове на ЗЗП е забраната за повишаване на цени на стоки и услуги, когато това не е „икономически обосновано“. Според Костадинов обаче, това е опасно вмешателство в най-финия инструмент на икономиката.

„Аз съм свободен пазарен субект и аз съм свободен да правя каквото искам с моите цени. Аз съм свободен да предложа качество и да получа за това качество съответната цена. Какво означава икономически обоснована или необоснована цена?“

Костадинов подчерта, че инфлацията в България се движи от обективни макроикономически фактори, които административните забрани не могат да зачеркнат. Тези фактори включват увеличено парично предлаган в контекста на подготовката за еврозоната и ръст на разходите за труд, като има повишение от 11% до 13,8% през последните години.

КЗК и КЗП: Новите „супер органи“?

Опозицията в парламента вече алармира, че промените дават прекомерни правомощия на регулаторите. Костадинов споделя тези притеснения, поставяйки под съмнение капацитета на държавата да прави прецизен финансов одит на частни компании в реално време.

„КЗП в крайна сметка ще стане един супер орган... Позволете ми да съм съмнителен в компетенциите на органите, които ще разследват как се ценообразува. За да определя аз дали цените на една компания са адекватни, трябва да направя сериозно изследване на управленските финанси и профила на продажбите.“

По отношение на понятието „съвместно господстващо положение“ в ЗЗК, експертът посочва, че макар критериите да са теоретично ясни, практическото им прилагане рискува да се превърне в инструмент за натиск, вместо в регулация.

„Кошница с грижа“ и натискът върху производителите

Инициативи като „Кошница с грижа“, целящи да предложат по-ниски цени за крайния потребител чрез сътрудничество с големите вериги, често имат обратен ефект върху българското производство. Данни, цитирани от Костадинов показват, че веригите използват пазарната си сила, за да изстискват маржовете на доставчиците.

„Търговските вериги натискат доставчиците. В крайна сметка доставчиците също имат разходи, също трябва да платят заплати... Много е трудно да намерим компания-доставчик в България, която реализира печалба от продажбата в търговските вериги.“

Пътят напред: Прозрачност и модерна инфраструктура

Вместо административни забрани, Костадинов призовава за радикална промяна в пазарната инфраструктура и прозрачност на договорите.

„Ние нямаме пазарната инфраструктура... Обърнете се около вас и ще видите как се търгуват храни в кашони от банани. Буквално.“

Според Костадинов сделките между големите вериги и доставчиците трябва да бъдат отворени и видими за обществото, за да се гарантира равнопоставеност.

„Една от най-адекватните мерки е да се обърне внимание на скоростно развитие на пазарната инфраструктура... Не административните мерки ще спрат повишението на цените. Нашата неефективност по веригата за доставки и производство ни дава високите цени,“ каза Костадинов.

Целия разговор може да гледате във видеото. 

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук. 

Още по темата

ЕЦБ се плаши от призрака на старата инфлация

Щ. Ножаров: Инициативата „Кошница с грижа“ ще намали конкуренцията

Глобалните цени на храните остават близо до тригодишен връх въпреки месечния спад

КРИБ: Трябва да има поне 20% съкращение за всички бюджетни сектори