Климатичните промени изискват селекция на нови растително сортове, тъй като всяка година температурите се повишават все повече и повече. Институтът по физиология следи различни култури и виждаме как през някои години добивът е силно редуциран или дори е нула. Това каза Проф. Валя Василева, директор на Институт по физиология на растенията и генетика, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

Редактиране на генома срещу ГМО

Добрата новина е, че растенията са доста по-интелигентни от това, което предполагаме. За един сезон е трудно растенията да активират определени гени за сметка на други, но при промяна на средата тези защити се задействат. Редактирането на генома и ГМО са две различни неща. При геномното редактиране няма използване на чужда ДНК. „Този метод позволява развитието на чудесни сортове плодове и зеленчуци“, коментира гостът.

В момента от едно растение може да бъде извлечен огромен масив от данни, който един човек трудно би могъл да обработи без изкуствен интелект. AI подбира най-важните и значими белези. „Това е неоценима помощ, която увеличава капацитета на работа с и помага да се избягват грешки“, обясни проф Василева.

Какво трябва да знаем за ГМО?

Според събеседника около ГМО все още има много емоция. Всички храни и култури, които използваме ежедневно, имат човешка намеса. В природата постоянно има мутации благодарение на различни фактори. При ГМО се знае какво и къде точно да се пипне, за да се помогне на растението да оцелява с по-малко вода и при по-високи температури.

Страхът от ГМО може да се обясни не толкова с биология, а с обществените нагласи – всяко ново нещо се възприема трудно. Например, въвеждането на автомобила е създало голяма паника. Отнема време човешкото разбиране да се нагласи към ползата, а не опасностите. Разбира се, когато става въпрос за храна, трябва да бъдем внимателни. Досега няма информация ГМО да е застрашило някого.

Проф. Василева сподели, че науката все по-често се обръща към древните сортове. Проучват се култури, които не се използват или се използват малко, но са много адаптивни. Все по-често ще се връщаме към тези стари сортове и ще работим с паметта на растенията. Тук няма промяна на генома, а се разглежда начинът, по който той работи.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Нови технологии възраждат българското земеделие

Българското земеделие е на ръба и само една добра реколта може да го спаси

Биоземеделието в България – площите нарастват, работниците намаляват

Българският AI стартъп, който преобразява земеделието със синтетични данни

Регламент на ЕС може да проправи пътя на новите геномни техники в земеделието