Л. Кючуков: Иран се оформя като война без военно решение като Украйна
Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, "Бизнес старт", 01.06.2026
Обновен: 1 June 2026 | 12:39
Автор: Даниел Николов
Докато дипломатическият обмен между САЩ и Иран продължава, Израел разшири наземната си офанзива в Ливан, нарушавайки крехкото примирие със северния си съсед. Ситуацията около преговорите между Вашингтон и Техеран остава обвита в несигурност. Въпреки интензивния обмен на съобщения през уикенда, ясни сигнали за пробив липсват, коментира Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.
„Имаме противоречиви сигнали — това е състоянието от повече от месец насам. От една страна се говори, че има сериозен напредък, от друга страна няма финализиране на споразумението, което е най-важното. Страните разменят удари, твърди се обаче, че примирието остава в сила“, посочи Кючуков.
Според Кючуков този сблъсък, подобно на войната в Украйна, се оформя като „война без военно решение“. Пред Белия дом стоят три теоретични опции, но повечето от тях са нереалистични, добави той.
Сухопътна операция би означавало затъване в конфликт с неясен край, особено след като първоначално декларираната цел за смяна на режима в Иран отпадна.
В същото време се обсъждат две цели за бърза военна операция — изземването на над 400 кг обогатен уран или отварянето на Ормузкия проток по военен път. Кючуков обаче подчерта, че това е нереалистично:
„На Иран дори не му е необходимо да разполага мини в протока. Достатъчна е заплахата, че там може да има мини, което да постави корабопритежателите и застрахователните компании в тежка ситуация.“
Реалистичните възможности са дипломатическо споразумение или запазване на статуквото, като в дългосрочен план времето работи в полза на Техеран, което принуждава САЩ да търсят компромис.
Президентът Доналд Тръмп е изправен пред сериозен вътрешен натиск, който може да го принуди да модифицира исканията си за споразумение с Иран. Основните изисквания на Тръмп досега включваха пълно спиране на иранската ядрена програма и свободен статут на Ормузкия проток. От своя страна Техеран настоява за запазване на ядрената си програма за мирни цели, спиране на израелските действия в Ливан, вдигане на блокадата, размразяване на 12 милиарда долара активи и дори компенсации.
Динамиката в САЩ обаче се определя от два фактора: предстоящите частични избори през есента, при които републиканците рискуват да загубят мнозинството си в двете камери на Конгреса, и отбелязването на 250-годишнината от независимата американска държава.
Вътре в самата Републиканска партия вече се усеща недоволство от действията на президента, а американското общество остава дълбоко разделено.
На украинския фронт се наблюдава война на изтощение и разрушение, при която линията на фронта се движи изключително бавно, коментира Кючуков.
В момента се оформят две основни тенденции: засилване на разговорите за преговори и сериозен риск от интернационализация на конфликта. Примерите за ескалация извън границите на двете воюващи страни се множат - падането на руски дрон в Румъния и острата реакция в Европа след използването на руската ракетна система „Орешник“; обвиненията от страна на Москва, че Украйна използва Балтийските страни и Финландия за атаки с дронове.
„Знаем, че правителството в Латвия падна именно по тази причина, защото украински дрон нанесе разрушения на латвийска територия“, припомни Кючуков.
Тъй като инициираните от САЩ преговори в момента буксуват, налице е засилен стремеж на Европа да се включи в процеса. Това се подсилва и от факта, че Вашингтон до голяма степен се отдръпна от преговорите между Украйна и Русия, бидейки ангажиран в Близкия изток, коментира Кючуков.
„Европа не може да се включи като посредник. Европа ще бъде участник в тези преговори. Тя е заинтересована страна, тя преследва своите цели. Това, което Европа може да постави на масата, са отношенията Русия-Европа на следващия ден след края на войната — архитектурата за сигурност, енергетиката, минералите“, обясни Кючуков.
Въпреки че лидери като Макрон, Мерц и Антонио Коща все по-често говорят за търсене на алтернативи на военното решение, натискът „отдолу“ върху европейските правителства става критичен. Обществата във Великобритания, Франция и Германия изпитват дълбока умора.
Тази умора подхранва възхода на крайнодесни и националистически формации. По думите на Кючуков, техният мотив не е непременно антивоенен, а по-скоро икономически:
„Те просто не желаят техните страни да плащат повече цената на тази война.“
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.