Преработвател: Все по-трудно намираме български суровини за сладка и конфитюри
Георги Жеков, управляващ съдружник в "ЦИМА 99", в "Бизнес старт", 25.05.2026 г.
Обновен: 25 May 2026 | 11:16
Автор: Bloomberg TV Bulgaria
Обсъжданите от държавата мерки за контрол върху цените на основни стоки ще имат ограничен ефект, ако се базират на тавани и административни ограничения вместо на структурни промени в пазара. Мониторингът върху цените може да ограничи нелоялни практики, но не решава проблема с високите надценки по веригата на доставки. Климатичните шокове и свиващото се местно производство допълнително засилват ценовия натиск в България и увеличават зависимостта от внос, каза Георги Жеков, управляващ съдружник в "ЦИМА 99", в предаването "Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
По думите на Жеков част от законодателните промени, които се обсъждат в парламента – включително в Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията – имат логика, когато става дума за наблюдение на пазара, но не и когато целят директна намеса в цените.
„Всички мерки, които са свързани с наблюдение и мониторинг на цените, са добри, защото позволяват да се ограничат нелоялни практики“, каза Жеков, но подчерта, че тавани и административни ограничения не работят в условия на пазарна икономика.
По думите на госта подобни инструменти създават краткосрочно облекчение, но не решават основния проблем – структурата на пазара и веригата на доставки.
Жеков посочва, че част от обществените притеснения за високите цени са оправдани, особено заради големите разлики между производствените и крайните цени.
„Има случаи, в които надценките между производителя и крайния потребител са много сериозни“, каза той.
По думите на Жеков обаче решенията не трябва да бъдат административни, а да стъпват на диалог между участниците на пазара. Той заяви, че разговорите между търговските вериги и държавата са по-подходящ инструмент от ценови ограничения.
„Диалогът е основният инструмент, с който трябва да се работи“, заявява Жеков, като допълва, че краткосрочни мерки като регулиране на цени са „лепенка“, която не лекува проблема.
По думите на госта един от най-сериозните структурни проблеми е свързан с намаляващото местно производство. Това води до по-високи цени и по-голяма зависимост от внос.
Когато производството намалява, цените естествено се повишават, посочва Жеков, като добавя, че това се отразява и на преработвателната индустрия.
Той отбелязва, че българските суровини стават все по-трудни за намиране и компаниите са принудени да увеличават вноса. „Това не е добра новина, а по-скоро тревожна тенденция“.
Жеков климатичните промени допълнително усложняват ситуацията, като влияят пряко върху реколтите и ценовата динамика при плодове и зеленчуци, казва още Жеков.
Жеков посочва, че при плодове като череши и вишни ценовите колебания са силно зависими от климатични фактори, а не от класическа инфлация.
„Когато няма достатъчно производство, цената се вдига рязко нагоре“, каза той.
Жеков посочи, че компанията му е била принудена да ограничи някои продуктови линии заради високите цени и слабата наличност на суровини.
Жеков е категоричен, че най-големият дефицит в сектора е липсата на национална стратегия за развитие на агропроизводството.
По думите на госта краткосрочните мерки като субсидии или ценови ограничения могат да дадат временно облекчение, но не решават структурния проблем.
„Това е като да запушиш пробит кораб с тапи – когато ги махнеш водата отново ще влезе“, каза Жеков.
Той подчерта, че фокусът трябва да бъде върху развитие на местното производство, по-добра проследимост на храните и стимулиране на българските продукти на пазара.
„Трябва да направим така, че българската продукция да бъде разпознаваема и предпочитана“, каза още Жеков.
Вижте целия разговор във видеото.
Всички гости на Бизнес старт може да гледате тук.