Промените в Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията едва ли ще доведат до краткосрочно овладяване на цените. Управляващите търсят решение в грешна посока, защото проблемът е много по-дълбок и е свързан с редица структурни фактори. Темата коментира Любомир Ноков, съосновател на "Хармоника", в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

Какво реално определя цената на храната

Според Ноков цените на храните зависят от локални и глобални фактори – енергията, трудът и усещането за риск в сектора.

Той обърна внимание, че голяма част от производителите на храни в България зависят от природния газ и от торове, чието производство също е свързано с газа. А цената на газа се е повишила с около 40% през последните месеци. Освен това недостигът на работна ръка и повишаването на разходите за труд поставя производителите да се конкурират с държавата в по-малките населени места.

„Заплатите в държавния сектор се увеличават по-бързо от тези в частния сектор. В малките населени места много от земеделците и производителите трябва да се конкурират с общината, за да наемат хора. Това води до рязко покачване на цената на труда, което директно се отразява върху цената на храната.“

Към това се добавят климатичните проблеми, слабите реколти, сушата и липсата на адекватна инфраструктура за напояване – среда на висок риск и несигурност.

„Когато администрацията започне да говори за контрол на цените, усещането за риск става още по-силно. А рискът струва пари. Той намалява конкуренцията, намалява инвестициите и води до още по-високи цени.“

Мониторингът на цените и таванът на надценките няма да решат проблема

Според Любомир Ноков наблюдение на цените по цялата верига – от производителя до търговеца е изключително тежка административна задача и няма да реши реалните инфлационни фактори.

Той е скептичен и по отношение на идеите за ограничаване на надеценките. По думите му подобни мерки вече са прилагани в различни държави и резултатите не са били положителни – допълнително ускоряване и трупане на дефицити.

„Ако сравните инфлацията в Унгария с държави като Швейцария и Швеция, ще видите огромна разлика. В Унгария инфлацията при храните достигна почти 80%, докато в други държави остана под 10%.“

Според него, ако подобен модел проработи в България, това би било прецедент.

Контрол по цялата верига, а не върху супермаркетите

Гостът коментира, че през последните години именно големите веригите за хранителни стоки са били обект на постоянни проверки и регулации. Той смята, че ако има проблеми с концентрация или изкривяване на пазара, те трябва да се търсят и по-назад по веригата на доставки.

Какви мерки биха работили

Според събеседника решението на проблема с високите цени на храните е в създаването на предвидима среда и стимулиране на конкуренцията – инвестиции в напояване, адаптация към климатичните промени, намаляване на административната тежест, промяна в модела на субсидиите, по-лесен достъп до работна ръка и по-бързо издаване на визи за работници и промени в ДДС за храните – „вид регресивен данък, защото хората с най-ниски доходи дават най-голяма част от приходите си именно за храна“, заяви съоснователят на „Хармониика“.

„Имаше формулировка, че някой се приема за виновен, докато не докаже, че е невинен. Това е в противоречие с логиката на правото и с европейските принципи. Това е отношението към сектора в много от голяма част от администрацията.“

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Трябват справедливи цени за храните, но и справедливи глоби за нарушителите

Структурни реформи, а не държавни компенсации ще укротят инфлацията при храните

До какво води таванът на надценките? Попитахме експертите