„Храна за еднорози“ е първата книга на Николай Мартинов, съосновател и управляващ партньор в IMPETUS Capital. В нея авторът разказва редица лични истории от света на търговията с ценни книжа – забавни и поучителни. Ще научите за първите му сделки с акции и облигации, както и за уроците по пътя. Той споделя своята визия за това как се откриват бъдещи еднорози и какви качества търси в предприемачите, които имат по-големи цели.

Николай Мартинов е от най-опитните участници на българския капиталов пазар. Между 1997 и 2005 г. е брокер и ръководител на отдел в инвестиционния посредник „Карол“. До 2013 г. е в Съвета на директорите на „Инвестор.БГ“. Компанията му IMPETUS Capital е сред ранните инвеститори в борсовия еднорог „Шелли Груп“ (със старо име „Алтерко“).

Предлагаме ви част от интервюто с Мартинов, а скоро очаквайте целия разговор в дигиталните канали на Bloomberg TV Bulgaria.

Христо Николов, Bloomberg TV Bulgaria: В книгата ви много ми хареса една лична история с участието на вашата баба, която сте озаглавил „И един фъстък повече“. Това е един от уроците – да доставяш повече стойност, отколкото се очаква. Да започнем с нея?

Николай Мартинов:

Това е една история, с която съм израснал. Когато бях много малък, баба ми ме слагаше до нея, за да не правя бели. И аз я наблюдавах през цялото време как пълни едни малки фунийки по 30 грама фъстъци, изчакваше везната да се израви напълно и след това пускаше по един фъстък допълнително. Това го правеше хиляди пъти. От нея научих това - но не веднага, а след десетилетие - че винаги трябва да оставяш повече.

Bloomberg TV Bulgaria:: Кога започнахте да се интересувате от еднорози и от основатели, които имат потенциал да превърнат компаниите си в еднорози?

Николай Мартинов:

Това е много красиво название на нещо митологично. Думата е възникнала тук в Европа - митологично същество, което практически не е възможно да срещнеш. После в бизнеса е създадено в посока на това, че компания с оценка от 1 милиард се нарича еднорог. И много хора като инвеститори и създатели на компании се стремят да станат еднорог. Защо се нарича така? Защото е почти невероятно да срещнеш това митологично същество, както е невероятно да видиш накуп 1 милиард кеш. А реално, срещайки основателя, ти виждаш 1 милиард кеш. Този човек трябва да „напълни“ тази оценка, да създаде стойността с труда си, с идеите си, с процеса. Затова тези хора буквално са сърцето на еднорога.

Bloomberg TV Bulgaria: Какви качества търсите в предприемачи, когато се оглеждате за бъдещи еднорози?

Николай Мартинов:

Много качества трябва да има като цяло. Първите качества, които търся да промеря, са т.нар. умножители по нула. Уорън Бъфет казва следното, а аз съм голям негов фен и това се вижда в книгата: Правило номер 1 е: „Не губи пари!“. Правило номер 2 е: „Не забравяй правило №1“. За да не загубиш пари, има четири основни фактора при самото инвестиране, които са необходими, но недостатъчни условия.

Първото е фаундърът да бъде фокусиран – на 100% да е отдаден на това, което прави. Всякакви спинофи (spin-off), всякакви компании, които са дъщерни на нещо друго, всякакви фаундъри, които правят три неща и казват: „Аз на това ще му отделям цялото време, заклевам се!“, са грешно решение.

Второто нещо, което умножава по нула, е некомпетентност. Компетентността изисква човек наистина да е вложил много време в разбирането на материята. Това, че е направил три търсения в Google и е питал AI, не трябва да подвежда инвеститорите, защото една презентация с изкуствен интелект се прави за около 30 секунди и после се изисква само нужното самочувствие да бъде продадена. Така че компетентността трябва да се проверява изключително внимателно.

Третото нещо е коректността. Това пак е вариация на казано от Бъфет, но един нечестен човек, поставен на много високо място, ще свърши нещо много по-лошо от един глупав, но честен човек. За предпочитане е човекът да бъде честен, защото в крайна сметка ти му даваш парите за 7-10 години и очакваш след този период вие да споделите успеха в пропорцията, в която сте се разбрали.

Четвъртото нещо, което се видя в последните години и което също е някаква форма на урок, това е неучастие в политика. Това до някаква степен отново произлиза от фокуса, но е вариация. Тук нещата опират до това на кого си лоялен – дали си лоялен на партията, в която искаш да работиш или на компанията и акционерите, за която искаш да работиш. Лоялността не се дели и ти можеш да бъде лоялен само на едно нещо.

Имаме 4 умножителя по нула и, ако ги има всички, инвестицията отива в рая.

Bloomberg TV Bulgaria: Има един мит, че най-бързо растящите стартъпи са основани от много млади хора. Какво показват фактите, които сте цитирал в книгата?

Николай Мартинов:

Фактите показват, че тези, които раздават пари, грубо казано, са обсебени от жалба за тяхната младост. Те смятат, че трябва да дадат парите на по-млади хора, защото младите спортисти побеждават старите, младите певци побеждават по-възрастните и т.н. Тоест, при повечето неща, които са свързани с изпълнение (performance), младостта помага.

Но когато трябва да изградиш една компания и когато ти си фаундър, това не е еднопистово състезание. Това е многомерно състезание. Изисква се огромна концентрация да контролираш едновременно един оркестър от паралелно движещи се и случващи се проблеми. Това обикновено не е по силите на някой, който тепърва започва, който е фокусиран само върху неговото нещо, което умее да прави, да произведе някакъв продукт. Има толкова много други неща, с които трябва едновременно да балансира, толкова много топки да носи във въздуха, че обикновено младите хора ги изтърват и част от топките ги удрят по главата.

Bloomberg TV Bulgaria: В книгата отделяте внимание и на Джим Саймънс, може би най-успешният инвеститор на всички времена и неговия хедж фонд Renaissance Technologies. Той е казал, че е достатъчно да бъде прав в 51% от случаите. Кога осъзнахте смисъла на тези думи?

Николай Мартинов:

По-скоро видях едно мое решение на това, което прави Джим Саймънс. Имам мой прочит на това решение. Първо, при Джим Саймънс има много голяма тайна за това как е постигнал всичките си успехи. Тук има много силна логика. Ще го обясня по следния начин: представи си, че имаш един модел, който ти дава възможност да четеш утрешния вестник. Всеки ден получаваш утрешния вестник и ти знаеш, че като заложиш на тези числа, винаги ще спечелиш. И ако кажеш на колегите, с които търгуваш, че ти знаеш какво има в утрешния вестник, ще искат ли те да търгуват с теб? Ако те осъзнаят, че ти винаги си от печелившата страна, ще искат ли те да бъдат от губещата страна? Този процес моментално приключва.

Тоест, ако ти имаш модел, който е с положително очакване, ти си длъжен да го запазиш в тайна. Всички модели, които имат положително очакване, обикновено са тайна.

Bloomberg TV Bulgaria: В книгата си запазихте ли в тайна някои от вашите модели на работа и принципи на инвестиране?

Николай Мартинов:

Да го кажем така – смятам да продължа да търгувам.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

„Сирма“ иска да е следващият български еднорог с листването на EuroBridge

Lovable стана най-големия европейски еднорог, част 1

Shelly Group: EuroBridge не е панацея, а само инструмент

Един българин по пътя от нулата до еднорога