Преди дни Институтът за пазарна икономика представи новото издание на своята Бяла книга – документ с предложения и политики за развитието на България. Това се случва сега, защото дълъг период на политическа нестабилност започва да се очертава възможност за по-дългосрочно управление и реални реформи. Темата коментираха Петя Георгиева, старши икономист в Института за пазарна икономика, и Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

Сред основните приоритети, които ИПИ поставя, са догонване на страните от Централна Европа по БВП, поддържане на висока заетост, подобряване на образователните резултати, увеличаване на продължителността на живота и развитие на регионите и общините. По думите на Ганев всяка от тези цели може да бъде постигната в рамките на 3-4 години, но само ако бъдат приложени конкретни политики.

Догонването на Европа

Една от целите в Бялата книга е България да премине границата от 75% от средното ниво на Европейския съюз по БВП на човек от населението, измерен в стандарти на покупателната способност. Петър Ганев отбеляза, че въпреки проблемите в някои европейски икономики, включително Германия, България все пак отчита реален растеж и продължава да догонва развитите държави.

„Аргументът, че Европа умира и ние затова догонваме, е частично уверен, но по-силния аргумент, че отчитаме растещ и догонванваме спрямо световната икономика и печелим търговски дял.“

Здравеопазването: много разходи, слаби резултати

Един от акцентите в Бялата книга е в здравеопазването. Петя Георгиева посочи, че резултатите в системата не отговорят на вложените средства – България остава на последно място по продължителност на живота в ЕС, въпреки че не е на последно място по разходи за здравеопазване.

Причината, според ИПИ, е в прекалената зависимост от болничната помощ. Според Георгиева трябва да се трансформира моделът на финансиране и да се намали ролята на клиничните пътеки, които според нея изкривяват системата. Тя постави и силен акцент и върху ранната диагностика и скрининга.

Пазарът на труда: дългосрочна заетост от над 80%

Една от целите в Бялата книга е достигане и продължително поддържане на коефициент на заетост над 80% в контекста на добро развитие на трудовия пазар, в който обаче бизнесът изпитва сериозен недостиг на кадри на всички нива от нискоквалифициран труд до висше образование.

По думи на Георгиева този проблем е производен на образователната система и за нея основните въпроси са дали училището подготвя учениците за реална работа, дали професионалното образование създава реални умения и какво е качеството на университетското образование. Тя подчерта, че резултатите от международното изследване PISA показват сериозни проблеми в системата и според нея именно там трябва да бъде насочен най-силен натиск за промяна.

Ганев допълни, че макар сега България да се доближава до тези нива на заетост, а безработицата е сред най-ниските в ЕС, страната е имала дълги периоди с ниска заетост и слаби трудови доходи.

„Това води и до поколение, което е минало през дълъг период, в което не е имало достатъчно трудов доход. Затова при поддържането на висока и на бюджета му е по-лесно.“

Още по темата

Светлозар Петров: Пазарът на труда остава предпазлив въпреки сезонното оживление

Българската икономика през 2026: преструктуриран растеж и стари проблеми

Г. Първанов: През 2026 г. двуцифреният ръст на заплатите у нас приключва

Бюджетът за 2026 г. и администрацията

Петя Георгиева коментира положително първите сигнали от Министерството на финансите относно бюджета за 2026 година. „Той е най-доброто възможно от всичко, което той може да измисли и да предложи.“

„Говорим за бюджета за 2026 г., който ще работи до края на годината. Той няма огромно пространство и възможности да предлага големи реформи. По-интересно ще бъде какво ще предложи за 2027 г. “, заяви тя.

Тя обръща специално внимание на предложението за ограничаване на разходите за възнаграждения в администрацията. Според нея намаление с 10% на персонала няма как да стане само чрез закриване на незаети щатове и вероятно ще има и реални съкращения. И двамата гости обаче смятат, че този подход е добър.

„Според мен това е добро решение. Трябва да е още по-амбициозно, защото тези 10% са само възможност да се ограничи дефицита за тази година. Следващата година ще трябва доста по-сериозно преразглеждане на администрацията, колко хора работят в публичните сектори, не само в държавната администрация.“

Децентрализацията – най-смелата идея

Петър Ганев определя като една от най-важните структурни промени децентрализацията.

Според него повече власт и ресурси трябва да се прехвърлят към общините, които са най-близо до гражданите. „Това е структурна промяна, която променя начина, по който ние уреждаме взаимоотношенията помежду си.“

На въпроса дали общините са готови за подобна промяна, Петя Георгиева отговаря, че те бързо ще се адаптират, защото най-добре познават местните нужди.

Евровизия 2027 и икономическият ефект за България

След победата на DARA на конкурса тази година, през 2027 г. България ще домакинства събитието. Петър Ганев отбелязва, че у нас все още липсва достатъчно развит анализ на икономическия ефект от големи културни събития, но основни предизвикателства ще бъдат, свързани с инфраструктурата и логистиката.

Въпреки това Георгиева заяви, че ефектите от домакинството ще бъдат изключително положителни, тъй като стотици хиляди хора ще посетят страната, а България ще стане по-видима за инвеститори и туристи.

„Абсолютно, предимство е това нещо. Аз съм страхотен оптимист. Страхотно предизвикателство ще да го организираме това голямо събитие… За мен е огромно, огромно предимство и много, много се радвам за този успех.“

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Бюджет 2026 ще премахне автоматичното увеличаване на заплати

НСОРБ: Общините работят без бюджет, но не могат да планират бъдещето си

Фискалната децентрализация крие опасности, но няма алтернатива