Системата на НЗОК работи под напрежение, тъй като е изключително трудно без бюджет касата да успее да се разплати с аптеките и болниците. Достъпът до съвременно лекарствено лечение значително се подобри през последните години. Бюджетът на здравната каса обаче покрива около 70% от стойността на всички лекарствени продукти, които лекарите предписват. Останалите 30% се изплащат чрез компенсаторен механизъм, с който фармацевтичните компании връщат на касата доста сериозен ресурс. Това каза Деян Денев, изпълнителен директор ARPharM, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

Нуждата от нов бюджет

„Когато няма нов приет бюджет, е много трудно за компаниите да поемат този ангажимент“, коментира гостът. Това е все едно да подпишат празен чек. Още повече, че трябва да отбележим, че при лекарствените продукти от години действа механизъм, при който цените се проверяват и определят от държавата. Така се гарантира най-ниската възможна цена.

Според събеседника при тези условия е трудно производителите да убедят централите си, че си заслужава да доставят лекарствените продукти си в България. Ако това се случи, фармацевтичните иновации ще заобикалят България. Предвидимият модел означава да няма всяка година нараствания на тези възстановявания за фармацевтичните компании.

Важно е новият бюджет да бъде приет бързо и на негова база да бъдат сключени договори между НЗОК и фармацевтичните компании, които да осигурят функционирането на компенсаторния механизъм. Денев обясни, че при тази геополитическата обстановка, в която се намираме – инфлация и затруднени вериги на доставки – е трудно за компаниите да приоритизират България при тези цени.

Как работи компенсаторния механизъм

Средно около 40% от приходите на компаниите се изземват, а при нов лекарствен продукт – може да стигне до 200%. Това означава, че компанията трябва да финансира пускането на нов продукт на пазара.

Допълнителните средства в системата трябва да се насочат към ранно откриване на заболяванията. Гостът отбеляза, че съвременната медицина разполага с много добри лекарства, с които да се контролират дори тежки хронични заболявания. Консумацията на лекарства след 55-годишна възраст скача три пъти.

Фармацевтичните компании, за да направят усилието да доставят най-новите продукти в България, трябва да преминат през една строга регулация и става все по-трудно да бъдат убедени да го направят. Денев коментира, че повечето секторите на икономиката могат да калкулират инфлацията в стойността на своите продукти, но във фармацевтичния сектор не е така. Това става с разрешение, което държавната администрация дава изключително рядко.

Ако първичната превенция работи, човек може въобще да не се разболее. Около 60% от заболяванията обаче не са предотвратими, което означава, че те трябва да бъдат открити навреме и да бъдат лекувани по най-добрия начин. Събеседникът обясни, че в държава като България това първоначално би увеличило плащанията за здравната система, но в дългосрочен план ще ограничи нарастването на тези тежки случаи, с които системата се сблъсква.

Инвестициите за разработване на нови терапии в САЩ и Китай са повече отколкото в Европа. „Насърчаването на инвестициите се случва при предвидима среда“, категоричен е гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Българската фармация може да спечели от новата политика Made in Europe

Европа през 2026-та: химия, фармация и отбрана, а зелените инвестиции отстъпват

Бъдещето на медицината и фармацията във фокуса на първото издание на Tech21