Пандемията от Covid-19 разкри уязвимостта на европейския пазар, където голяма част от активните субстанции за лекарствата се произвеждат в Индия и Китай. Това доведе до логистични трудности и оскъпяване на производството. В отговор Европейската комисия постигна политическо споразумение за Акта за критично важните лекарства. Това коментира Николай Хаджидончев, изпълнителен директор на „Тева Фармасютикълс“ за България и Гърция, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

"Всяка страна до момента сама се се оправяше. Сега основните параметри на този Акт са,  че практически ще има солидарност, прозрачност на наличностите в рамките на Европейския съюз и придвижване от една държава в друга, когато има липси."

Предстои гласува в ЕП и Съвета на Европа, но актът ще влезе в сила веднага след приемането му, без да има гратисен период. Имплементирано на акта ще зависи от всяка държава, уточни Хаджидончев. 

Новият европейски закон цели да гарантира наличността на жизненоважни продукти като антибиотици чрез по-голяма солидарност и прозрачност между държавите членки. Новата регулация насърчава стратегията „Made in Europe“, като предвижда преференции за продукти и субстанции, произведени на територията на Съюза, превръщайки лекарствената наличност във въпрос на национална сигурност.

Липсата на определени медикаменти обаче не е само логистичен, но и икономически феномен. Нарастващите разходи за енергоносители и суровини, в съчетание със силния натиск от регулаторните органи върху цените, често водят до икономическа необоснованост на производството. В България дефицитът се наблюдава предимно при отделни молекули, но ситуацията е далеч по-спокойна в сравнение с предходната година, като липсващите продукти в момента не се класифицират като масово критични.

Технологична трансформация и устойчивост

Бъдещето на индустрията е неразривно свързано с дигитализацията, смята Хаджидончев. Фармацевтичният сектор вече активно интегрира изкуствения интелект в своите процеси. Технологиите се използват за симулиране на ефектите на нови молекули още в етапа на разработка, което ускорява клиничните проучвания. В логистичен аспект AI помага за оптимизиране на разходите и веригите на доставки, за да се гарантира конкурентна цена на пазара, каза той.

Паралелно с технологиите, индустрията се фокусира върху концепцията за „устойчиво остаряване“. Хаджидончев посочи, че по-дългият и качествен живот на съвременното население е резултат от правилната профилактика и ефективното лечение на хронични заболявания.

В този контекст „Тева“ оперира като „хибридна компания“ – едновременно най-големият генеричен производител и иноватор в области като заболяванията на централната нервна система, каза Хаджидончев. Генеричните лекарства играят ключовата роля на балансьор, тъй като тяхната по-ниска цена позволява на здравните фондове да инвестират в скъпоструващи, иновативни терапии.

Необходимите реформи в България

На местно ниво фармацевтичният сектор очаква спешни реформи от новото правителство и парламент. Най-критичната задача е свързана с приемането на Бюджет 2026 и промяна в лекарствената политика. 

Хаджидончев настоя за изключване на генеричните и биоподобните медикаменти от механизма за устойчивост (т.нар. payback), при който компаниите връщат на държавата част от приходите си при надхвърляне на бюджетните лимити. Според него е парадоксално при вече ниски регулирани цени бизнесът да бъде допълнително натоварван, което застрашава наличността на лекарствата.

България има огромен потенциал да бъде инвестиционна дестинация за производство на активни субстанции, но това изисква законодателни и данъчни промени. Секторът е от стратегическо значение за националната икономика, като страната ни осигурява близо 10% от заетостта във фармацевтичното производство в Европа – ангажираност, която няма аналог в други индустрии у нас.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Как войната в Близкия изток се отразява на доставките на лекарства и субстанции?

Китай държи всички карти в световната фармацевтична индустрия

Първите лекарства, създадени от AI, може да достигнат пазара до 2030 г.

Паралелната дистрибуция е решение за недостига на лекарства