Най-сериозните прояви на дискриминация в икономиката са свързани именно с пазара на труда. Около 61,3% са дискриминирани на трудовия пазар и проблемите се проявяват още при кандидатстването за работа, при самото наемане, както и при определянето на възнагражденията, коментира проф. Баки Хюсеинов, член на Комисията за защита от дискриминация, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

„Икономическите субекти не се съобразяват с индивидуалната производителност на хората, които работят по трудово или служебно правоотношение, а директно при равни други услови, когато двама човека с едно и също образование, една и съща квалификация, единият получава по-голяма заплата, другия получава по-малка заплата… Това е голям проблем в държавата, защото все пак при равни други условия всички хора трябва да работят, да бъдат полезни на държавата и на обществото.“

Проф. Хюсеинов подчерта, че дискриминацията представлява „неравно третиране при равни други условия“ и неблагоприятно отношение спрямо човек заради негови характеристики. „Икономическият субект не трябва да се влияе от подобни характеристики, а да преценява кой ще бъде най-полезен за развитието на предприятието“

Най-засегнати са хората над 55 години и младите без стаж

По думите на госта тези практики започват още в процеса на подбор на кадри, което води до изключване на хора от пазара на труда и впоследствие до безработица, като най-уязвими са хората между 55 и 64 години и току-що завършилите младежи без трудов стаж.

Той заяви, че хора, които смятат, че са жертва на дискриминация, трябва да се обръщат към Комисията за защита от дискриминация, а в случай, че работодател започне да упражнява натиск върху служител, подал жалба, това също подлежи на санкция и Комисията може да образува отделно производство.

Превенцията е по-важна от санкциите

Въпреки това ролята на Комисията не е само санкционна, но и превантивна. „Обучаваме министерства, държавни институции, неправителствени организации и работодатели, за да не се допуска дискриминация още в зародиш.“ По думи на проф. Хюсеинов около 2000 ръководители на предприятия вече са преминали подобни обучения и осъзнават ролята на дискриминацията за икономическото развитие на страната.

„Икономическата дискриминация води до ниска производителност на труда. Ако хората са дискриминирани и не могат да се реализират на пазарната труда, държавата ни ще има по-слаб икономически растеж, по-малък брутен вътрешен продукт и това ще е проблем за държавата.“

Хора с увреждания и етнически малцинства

Гостът припомни, че Комисията работи активно и по сигнали, свързани с липсата на достъпна архитектурна среда за хора с увреждания. „Там, където няма достъпна архитектурна среда, ще образуваме производства и ще вземем съответните решения спрямо ЗЗДискр“, подчерта проф. Хюсеинов.

Освен това основен проблем и етническата дискриминация, като 50,4% от представителите на етническите групи в България се чувстват дискриминирани. Събеседникът заяви, че държавата има стратегии за интеграция и антидискриминационни политики, но и самите общности трябва да полагат усилия за образование и професионална реализация.

Дигитална дискриминация и прозрачност в заплатите

Проф. Хюсеинов обърна внимание и на т.нар. дигитална дискриминация, която ще става все по-актуална и Комисия ще насочи внимание към този проблем. Освен това предстои да бъде транспонирана и европейската директива за прозрачност на възнагражденията и това също ще ограничи дискриминационните практики при заплащането.

„Когато двама души вършат една и съща работа, но единият получава по-висока заплата без основание, това трябва да бъде ясно и видимо“, заключи проф. Хюсеинов.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

AI може болезнено да пренареди пазара на труда и икономиката на България

Дигиталният капитал става решаващ фактор в надпреварата за AI

Бизнесът търси все повече интердисциплинарно подготвени специалисти

Алгоритъм с AI се бори с дискриминацията при кандидатстване на работа