Целта на кампанията „Бюджет на растежа“ е да канализираме гласа на бизнеса, експертите, младите и обществото като цяло. Големият въпрос е колко години напред мислим и планираме. Ниските данъци и осигуровки са основното ни конкурентно предимство – разбира се, в комбинация с качествената работна ръка. Затова е важно да мислим активно в тази посока. Това казаха Марио Милев, изп. директор на BESCO, и Ивайло Маджаров, основател на "Активни политики", в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Какво трябва да знаем за държавния бюджет

Кампанията показва начина на водене на политика – конструктивно, с граждански организации, които дават възможни решения. „Държавният бюджет засяга всеки един гражданин, а хората трябва да са наясно как държавата инвестира средствата от бюджета обратно в икономиката“, коментира Маджаров. Основният приоритет в момента е оптимизацията на разходи, за да се открие първопричината за дефицита.

Ако искаме да растем, това задължително минава през оптимизация. Автоматичното вдигане на заплати в администрацията не е добър принцип. В частния бизнес, ако нямаш добра година, не вдигаш автоматично разходите и заплатите. Това може да се приложи и на държавно ниво. „Друг важен въпрос е искаме ли да управляваме ефективно администрацията и да я дигитализираме така, че с по-малко да може да се прави повече“, посочи Милев.

Администрация, дълг, сива икономика и предприемачество

Ако младите хора не знаят за съществуването на дигиталните инструменти, които държавата е създала, няма как да ги използват. България е една от водещите държави със сериозен процент на сива икономика. Това винаги излиза в ежедневните разговори. Маджаров сподели, че новите управляващи дават заявка за ограничаване на сивата икономика, което може да донесе допълнителни приходи в бюджета.

Милев отбеляза, че ако данъците и осигуровките бъдат вдигнати без валидни причини, това може да тласне част от бизнеса да се насочи към сивия сектор. Навлизането в инфлационна спирала няма да доведе до нищо добро. Там, където общината е основният работодател, конюнктурните политики са по-често срещани. Предприемачеството е пътят към по-ефективна държава и държавно управление.

Администрацията има ниска готовност за дигитализация. На България й е нужна стратегия за това как страната ще премине през дигиталната трансформация. Друга важна тема според Маджаров е как ще бъде използван дългът, който се тегли. Ще донесе ли този дълг някаква възвращаемост, или с него ще се плащат лихви и други разходи.

При инвестициите в „дълбоки технологии (deep tech)“, където притежаваш инфраструктурата и правиш стратегията, са нужни финансиране, търпение и държавна помощ. Например, при технологиите с двойна употреба държавата е основен валидатор на това, че правиш нещо смислено. „Това е една от посоките, които България може да предприеме“, обясни Милев.

Маджаров допълни, че България трябва да бъде високотехнологична държава, което означава инвестиции в образованието и повишаване на квалификацията на младите хора. Също толкова важно е да не правим излишни разходи, които не са адекватно защитени.

Гостите споделиха, че регионите са другият ключ към постигане на силни икономически резултати. Въпросът пред младите хора е дали ще има хора и общност, от която да бъдат част, ако се върнат. Инвестициите в образованието не е панацея – нужен е контрол и проследяване на това как се използват средствата.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Щ. Ножаров: Още отсега бюджетът за 2026 г. е на червено

Борис Петров: Новата власт трябва да спре спиралата на разходи в бюджета

Бюджет не по-рано от 1 юли, България не е в риск от процедура по свръхдефицит

Предизвикателствата пред новото правителство - редовен бюджет и енергийна криза