Свлачището, което блокира ключова пътна артерия в региона на Смолян, не е чисто природно бедствие, а симптом за дълбоки системни дефицити в поддръжката на републиканската пътна мрежа. Това коментира инж. Ясен Ишев, председател на Управителния съвет на Научно-техническия съюз по транспорт, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов. 

Според инж. Ишев конкретният участък е бил обект на внимание още през миналия век, но след последното му укрепване преди повече от две десетилетия, мониторингът практически е престанал.

„Основният извод, който може да направим е, че това е поредната колективна безотговорност по съоръжението по Републиканската пътна мрежа“, заяви инж. Ишев. „Това е едно свлачище, което е регистрирано още през миналия век. След това е правен проект и е укрепвано преди 20-25 години и след като е било укрепено, този участък вече е оставен на произвол на съдбата.“

Ишев подчерта, че липсата на последващо обследване е масов феномен в България. По закон републиканските пътища и техните съоръжения трябва да преминават през задължителни проверки два пъти годишно – процедура, която често остава само на хартия.

Кой носи отговорност?

В търсене на отговорните лица, инж. Ишев посочи триъгълника на институционалната ангажираност: Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), „Геозащита“ и проектантите/строителите на съоръженията. Той обаче разшири кръга на отговорност и към висшестоящите институции, които упражняват контрол.

„Те са институциите, които са над тях, които също трябва да контролират, да изискат от тях по закон. По основните републикански главни направления два пъти в годината трябва да бъдат проверявани тези съоръжения, както по магистралите, така и по първокласните пътища“, каза Ишев.

Липсата на превантивен контрол, според него, е довела и до инциденти по автомагистрала „Струма“, където подпорни стени са показвали признаци на деформация месеци преди да дефектират сериозно.

Водата като „тихия“ враг

Анализирайки физическите причини за активирането на масите в Смолян, инж. Ишев посочи водата като основен дестабилизиращ фактор. Просмукването на влага в земните пластове нарушава деликатното равновесие на почвата, което в крайна сметка води до колапс.

„Ролята за всяко свлачище е, както и за всяка една по-голяма авария – водата в пътищата. Водата е просмуквала според мен, може би е напоявала повърхността на това свлачище. И е дошъл моментът, когато вече равновесието е загубено и свлачището е тръгнало по пътя си“, поясни инженерът.

Кадри от района показват стоманобетонен скелет на сграда, намираща се на метри от свлачището. Въпреки че вероятно е построена законно и с необходимите геоложки доклади навремето, днес тя е паметник на риска. Ишев отбеляза, че фактът, че сградата не е довършена, вероятно се дължи на осъзнаването на инвеститорите за опасния терен.

„Аз съм учуден, че тая сграда все пак се е запазила... Явно е добре фундирана, но е на честна дума според мене“, коментира той.

Икономическият риск за Родопите

Проблемът със свлачището надхвърля техническите параметри, тъй като регионът на Смолян е изключително зависим от пътната инфраструктура поради липсата на железопътен транспорт. Всяко прекъсване на трафика нанася директни удари върху местната икономика и ежедневнието на хората.

Инж. Ишев предупреди, че в страната има множество съоръжения в „предаварийно“ или „аварийно“ състояние, които изискват спешна намеса от страна на държавата, преди да се стигне до човешки жертви. Отговорността за това обследване остава в ръцете на АПИ като стопанин на пътя, докато общините често остават безсилни поради липса на специализирани кадри.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Испания увеличава с €3,8 млрд. помощите за наводнените райони след протести

Европейски градове продължават да подсилват укрепленията си преди пика на наводненията

Засяването на облаци може да е причина за потопа в Дубай