Студенти от право от СУ постигнаха впечатляващ резултат на едно от най-престижните състезания по космическо право – Manfred Lachs. Успяхме да спечелим първо място за писмените защити – както за ищци, така и за ответници, както и трето място в общото класиране за Европа. Състезанието ни поставя в ситуации, които дори изпреварват реалната практика. Това беше едно от най-вълнуващите неща, що се отнася до подготовката ни, тъй като се наложи да изследваме практически казуси не са регулирани. Темата коментираха участничките Радост Чанева, III курс в специалност "Право", Калина Асенова,  IV курс в специалност "Международни политически отношения", и Беатрис Никол Георгиева, III курс в специалност "Право" в предаването „Бизнес старт“ с водеща Роселина Петкова.

Асенова обясни, че казусът на състезанието е засягал сблъсък на сателити, изследване на Луната и отговорност за вреди от частни субекти“. Разглеждана е и отговорността както на държавите, така и на корпорациите, включително въпросът за компенсации при щети. Беатрис Николова допълни, че студентите са се изправили срещу едни от най-добрите университети в Европа.

„Най-ценно е, когато се изправиш срещу противниковия отбор, да успееш на момента да отговориш на тези нови аргументи, които са непознати за теб и това е най-сладкото предизвикателство да успееш в тази светлина.“

Космическото право в България

България има традиции в областта, каза Калина Асенова. През 1967 г. е ратифициран основният договор за Космоса, който регулира отношенията, свързани с мирното използване на космическото пространство. Освен това страната е част и по международни споразумения, свързани със спасяването на астронавти, а от 2023 г. е част и по договорите „Артемида“ за мирно използване на Луната. Въпреки това липсва правна рамка на европейско и национално ниво.

„За българското и европейското законодателство все още няма уредба, както и няма и на ниво европейско законодателство и това е нещо, което в момента с нетърпение очакваме, предвид факта, че космическото право вече навлиза в нашето ежедневие.“

Големите рискове: космическият боклук

Един от най-сериозните проблеми е космическият боклук. „Той може да доведе до синдрома на Кеслер – верижни сблъсъци в орбита“, предупреди Радост Чанева.

С увеличаването на броя на сателитите рискът от инциденти става все по-реален, а въпросът за отговорността остава отворен.

Кой притежава Космоса?

Основен принцип в космическото право е, че Космосът не принадлежи на никого, подчерта Беатрис Георгиева. Освен това добави, че отговорността на държавите по космическите казуси е свързана международното право по принцип, а за нарушения и причинени вреди е в общото международно право.

Въпреки това, въпросът за ресурсите на Луната остава спорен. „Има две позиции – ресурсите да са общи или да принадлежат на добиващата държава“, обясни Радост Чанева.

А при възникнали спорове Международният съд на ООН ще бъде отговорната юрисдикция за уреждане на споровете, макар преди да се стигне дотам е редно държавите да опитат мирно да решат въпросите, заяви Калина Асенова.

Уреждане на космическия туризъм

С развитието на технологиите Космосът става все по-достъпен. „Цената на космическите полети намалява поне 10 пъти“, отбеляза Чанева. Това отваря вратата за космически туризъм, но и поставя нови въпроси.

„Може би това ще е най-голямата предизвикателство – как ще уреждаме нашия статут като пътници до Космоса?“,

Милитаризацията на Космоса

Космическото право засега забранява военните действия в Космоса и действа принципът на доверие между държавите каза Беатрис Георгиева.

„Затова може би трябва да избързаме и да направим и правна рамка, за да не се стигат до фатални ситуации“, добави Чанева.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Мисията на НАСА до Луната слага край на традиционните космически компании

Отново към Луната: Мисията Артемида II рестартира космическата надпревара

Технологичният суверенитет е шанс България да бъде хъб за Космоса, отбраната и AI