След поредица от краткотрайни парламенти и служебни кабинети, българската бизнес среда за първи път от десетилетия е изправена пред перспективата за стабилно управляващо мнозинство. Това коментира Марио Милев, изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация (BESCO), в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

За BESCO новият политически модел означава преди всичко предвидимост – дума, която в последните години често губеше съдържанието си, каза Милев, и отбеляза, че за първи път в съзнателния живот на асоциацията се появява ясен хоризонт за работа.

„Сега имаме 4 години хоризонт, в който да работим. Можем да направим дългосрочни планове“, сподели Милев.

Бюджетът: Запазване на конкурентните предимства

Първата и най-критична точка в дневния ред на новата власт според BESCO е приемането на държавния бюджет. Позицията на предприемачите остава, че България трябва да защити своите предимства.

„Искаме да се запазят ниските данъци и осигуровките, тъй като това е основното конкурентно предимство на България, и да помислим как можем заедно да оптимизираме разходната част.“

Милев подчерта, че асоциацията ще следи отблизо дебатите за максималния осигурителен праг, тъй като той пряко засяга високотехнологичните компании и способността им да привличат таланти.

Дигитална трансформация и борба с бюрокрацията

Един от ключовите акценти в очакваните реформи е въвеждането на Европейския цифров портфейл до края на 2026 г. Според Милев това е стъпка в правилната посока, но не и цялостно решение, ако не се промени самата система на администрацията. 

Сериозна пречка ред това може да бъде ниската дигитална грамнотнос в страната, като едва 35% от българите имат базова дигитална грамотност срещу 55% средно за ЕС.

„Това не е просто технологично подобрение, което трябва да направим вътре в администрацията, това е смяна на целия модел и да видим как може да помогнем на хората да се адаптират към това, което предстои“, каза той.

Образованието като бизнес приоритет

Милев постави критичен акцент върху езиковата интеграция в най-ранна възраст, разглеждайки проблема през призмата на икономическата ефективност.

„Всяко четвърто дете в България не говори български език. Тези деца в един момент рано отпадат от системата. Ако го разгледаме това като бизнес, ние бракуваме една четвърт от продукцията си.“

BESCO призовава за по-тясна връзка между училището и „живия живот“ чрез менторски програми като T-Innovator, които да заразяват децата с предприемачески дух още в 10. и 11. клас.

Технологичен трансфер: От лабораториите към икономиката

Голямата амбиция на BESCO е отпушването на технологичния трансфер – превръщането на научните постижения в успешни бизнеси. Милев посочи, че в момента връзката между академията и индустрията е прекъсната от тежка бюрокрация.

„От момента, в който [предприемач и учен] си стиснаха ръцете... година и половина по-късно имаше зелена светлина да продължат. Идвайки от бизнеса, ти искаш всичко за вчера, не за след година и половина.“

BESCO ще настоява и за ревизия на Кодекса на труда, който според него все още носи белезите на плановата икономика и пречи на иновационното лидерство на страната.

"Много е важно да повдигнам темата за образователната реформа и кодекса на труда. Това са две теми, защото видях, че в програмата [на "Прогресивна България"] пише, че искаме да сме иновационни лидер в следващи няколко години. За BESCO това също е приоритетно, но с кодекс на труда, който е за планова икономика, ние много трудно ще се позиционираме там." 

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

BESCO 2.0 цели национално покритие и по-силна предприемаческа екосистема

С фокус върху инвестиции България ще мине средните европейски доходи до 10-15 г.

AI, киберсигурност и регулации: какво очаква технологичният бизнес през 2026 г.

По кой път ще тръгне България: Балкански лъв или бекофисът на Европа