Ако правим съпоставка между избори и демография, трябва да видим голямата разлика между избирателни списъци и реалният брой гласоподаватели. Според списъците на ЦИК България има повече избиратели от наличното население в страната. Това е обяснимо предвид, че над 2 милиона българи живеят извън България. Трябва да отбележим, че темата демография беше много периферна в тази кампания, доколото можем да говорим за сблъсък на идеи. Това каза доц. д-р Спас Ташев, Институт за изследване на населението и човека при БАН, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

Демографските тенденции в страната

Всяка партия разчиташе на твърд електорат и идеята, че обществото търси промяна. Ако питате за личното ми мнение, тепърва предстои разработването на демографската проблематика във вътрешната политика на страната. „Партиите имаха няколко основни идеи, но нито една не може да бъде реализирана без справянето с демографската криза, която дори може да бъде описана като катастрофа“, коментира гостът.

Между 2011-та и 2021-ва година населението на страната е намаляло с около 850,000 души – 85,000 годишно намаление на базата на разлика между раждаемост и смъртност. По време на пандемията имахме свръхсмъртност – най-високата в ЕС – тогава населението намаля с 90,000 души. Въпреки това има някои положителни тенденции – например, през този период започва подобряване на тоталния коефициент на плодовитост – до 1,76 през 2024-та година. Това е над средното за ЕС.

Ролята на миграцията

Според събеседника през 2021 година се обръща посоката на миграционния поток и за първи път имаме няколко поредни години с положителен миграционен прираст. Това в голяма степен компенсира естествения отрицателен прираст. Миграционната политика също не беше повод за дебат през тази кампания. Имаме неизползвани ресурси като българската диаспора, която не използваме. Има исторически български общности на Балканите, както и в Украйна и Молдова.

Той допълни, че бежански статут и подкрепа могат да получават само чужди граждани, а в същото време украинските българи с българско гражданство не получиха подкрепа. Това показва неадекватността на законодателството. Ако тези законови слабости бяха преодолени, през 2023 година можеше да имаме общ положителен прираст.

Българските управляващи през последните години се опитваха да обръщат внимание на демографските проблеми. Например, по време на предишни правителства са били правени демографски политики, но заради политическата нестабилност всичко тръгваше отначало.

„Ако досега се е наблягало основно на социалната политика, сега има комплексен подход, който разглежда миграционната политика, регионалните различия и здравеопазването“, обясни доц. Ташев. Акцентът вече не е само върху социалната политика като инструмент за насърчаване на демографските процеси.

Гостът отбеляза, че образованието е много важен елемент от тези процеси. Редица държави в света с много висок стандарт имат ниска раждаемост заради промяна в ценностите. Трябва да се работи с младите хора, за да могат те да формират ценностна система, която води до отговорно демографско поведение. Има дори идея всички закони, които се приемат, да преминават през демографска оценка.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Еврозоната се готви за слаб растеж заради демография и ниска продуктивност

С миграционни политики могат да се смекчат демографските влияния върху икономиката

"Демографска пустиня" е 40% от територията на България

България демографски и икономически се нуждае от миграция