България няма нужда от повече харчене, а от по-висока производителност
доц. д-р Косьо Стойчев, преподавател в катедра "Регионална и политическа география” към СУ "Св. Климент Охридски", в „Бизнес старт“, 20.04.2026 г.
20 April 2026 | 10:08 Обновен:
20 April 2026 | 10:08
Автор:
Емил Соколов
Икономическите проблеми, които стоят пред България, не са се променили, но виждаме промяна в очакванията на гражданите. Новосформираното мнозинство и парламент трябва да предложат кабинет и бюджет, който да се справи с инфлацията в страната. Можем да кажем, че очакванията са хиперболизирани, но реформите повече не могат да се отлагат, включително тези в публичната администрация. Това каза доц. д-р Косьо Стойчев, преподавател в катедра "Регионална и политическа география” към СУ "Св. Климент Охридски", в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.
Какво предстои за България
Работата по отношение на самата публична администрация и нейната трансформация предстои. От друга страна, бизнесът очаква данъците да не се вдигат, очаква спокойствие и предвидимост. Държавата силно изостана по отношение на ключови инфраструктурни проекти, макар да бяха изтеглени много заеми. „По отношение на транспортната инфраструктура изоставаме, а работата на администрацията по отношение на усвояване на европейските фондове трябва да се ускори“, коментира гостът.
Според събеседника декларативно всички политически проекти твърдят да имат програма, но говоренето е твърде общо. Липсват конкретни мерки и изказвания в сферата на данъчната политика. Никой също така не успя да обясни как ще контролира инфлацията. Щастието и забогатяването са възможни, но начините на реализиране на тези обещания са различни.
Производителността на труда е ключът
Ако просто започнем да увеличаваме социалните си разходи, има голяма вероятност след 1-2 години да последва влошаване на обстановката. Страната ни трябва да бъде изключително умерена, а социалните политики да са много по-таргетирани и да засягат само уязвимите групи. Трябва да се инвестира в младите, в предприемачество и по-здрава бизнес среда.
Дотогава ще сме в ситуация да търсим пасивни приходи от нови акцизи и вдигане на данъци. Подобряването на производителността на труда е отговорът. Доц. Стойчев обясни, че ако ние в момента произвеждаме X, до 2030 година трябва да произвеждаме 2X. Разговорите по време на предизборната кампания много слабо засягаха подобни мерки, защото този диспут крие рискове.
Никога в историята ни толкова много избиратели не са се събирали на едно място в центъра, което прави предизвикателно намирането на подходящи политики, които да удовлетворят всички. „Развитието на регионите в България не може да стане с леви политики“, отбеляза гостът.
Ролята на държавата е да създава критична инфраструктура, в която ползите от една локация са по-добри от онази в големия град. Тогава хората нямат нужда от стимули, а сами достигат до извода, че локацията в определен регион носи дългосрочна стойност. Когато тази верига се обърне, тези процеси сами ще се рестартират.
„Регионалната политика изисква спокойствие и дълги политики. Първото нещо при създаване на стратегия е да знаеш какво да не правиш“, посочи доц. Стойчев. Интегрираните териториални инвестиции са добра мярка, но изискват подход отгоре-надолу. На тези региони трябва да се помогне интелектуално – по-големите региони трябва да направят план и да очертаят стъпките за развитие. Трябва да се навлезе в детайл.
В момента липсва регионално ниво на управление – имаме общинска администрация и органите на изпълнителната власт на национално ниво. Според събеседника ролята на областната администрация не бива да бъде подценявана, но тя е силно ограничена. Когато липсва това междинно ниво, а капацитетът на общинско ниво е ограничен, се получава едно лутане. Трябва да бъде намерено ниво, което да балансира интересът на общините и националният интерес.
„Българската енергийна система се нуждае от механизъм, с който електроразпределителните дружества да играят ролята на медиатор, а не на бариера“, категоричен е гостът. Електроенергийният сектор от всички сектори е в най-добра ситуация, тъй като миксът у нас е доста разнообразен. Все още разполагаме с алтернативи за действие – имаме слънчева и водна енергия, както и функциониращи ТЕЦ-ове.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.