В настоящия напрегнат геополитически контекст е трудно да се правят точни прогнози и по-скоро могат да се разгледат два основни сценария. Основният въпрос за тях е дали ще се реализира сценарий на стабилизация или на ескалация - от което ще зависи както инфлацията, така и посоката на паричната политика. Тази тема коментира икономистът Борис Петров, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

Първият е сценарий на постепенно затихване на конфликта в Близкия изток. Това би довело до стабилизиране на цените на енергоносителите, макар и на по-високи нива спрямо предкризисния период – около 80-90 долара за барел петрол и около 45-50 евро за газ в Европа. При подобно развитие инфлацията в еврозоната би се движила в диапазона 2,6%-3%.

Вторият сценарий е ескалация на конфликта. Тогава можем да видим цени на петрола от 120-150 долара и газ от 70-80 евро. Това би довело до инфлация от порядъка на 5%-6% и вероятна рецесия в еврозоната, обясни икономистът.

„Това се трансформира в прогноза за рецесия при ескалация за еврозоната в втория сценарий и забавяне на икономическия растеж при първия сценарий и едно продължително и трудно възстановяване.“

Той коментира, че за момента сме по-близко до първия сценарий за постепенно успокояване, но ако до края на май не се постигне устойчив напредък, рискът от преминаване към негативния сценарий значително нараства. Въпреки това действията на двете воюващи страни трудно гарантират възможности за трайно примирие.

„Доста трудно виждам успокояване на ситуацията на този етап, но трябва да бъдем реалисти и да бъдем готови за по-тежки сценарии, включително и за цените на активите.“

Промяната в политиките на Фед и ЕЦБ

Петров заяви, че наблюдаваме коренна промяна в политиките на централните банки спрямо началото на годината. Пазарите са почти сигурни в очакванията за повишение на лихвите в еврозоната – три по 25 базисни пункта до края на годината, но при ескалация са възможни и сценарии като тези от 2022 г.

„Ако нещата ескалират, означава повече и доближаване до сценария от 2022 г., когато имахме увеличение дори с 50 базисни точки на тримесечие. В момента пазарите реагират сдържано и доста спокойно, което се трансмитира и в едно сравнително сдържано понижаване на цените на активите.“

В същото време в САЩ повишенията все още не са напълно сигурни и Федералният резерв за момента е в изчаквателна позиция. Петров обаче припомни, че там инфлацията беше допълнително засилена от търговските политики и митата, докато трудовият пазар дълго време оставаше силен.

Сегашните сигнали за готовност за вдигане на лихвите показват, че централната банка има средствата да овладее инфлационните очаквания, които влияят върху дългосрочните лихвени проценти, държавните ценни книжа на САЩ и ипотечните кредити на американските домакинства.

Какво означава това за облигациите

Икономистът обясни, че ефектът от повишенията ще е различен по кривата на доходност – заемите по краткосрочните ДЦК реагират най-силно, средносрочните – умерено, а при при дългосрочните дори може да се стигне до понижение поради успокояване от овладяване на инфлационните очаквания.

„Рисковата премия за очакваната инфлация в дългосрочен план може да намалее и съответно доходността по дългосрочни ценни книжа – също. Получава се една доста стръмна обърната крива на доходността, при която краткосрочните и средносрочни лихвени проценти са по-високи от дългосрочните.“

Ограниченията пред централните банки

Въпреки това за разлика от 2022 г. изходната база за увеличение е различна. Това позволява за по-умерена реакция, посочи Борис Петров, но високата задлъжнялост и липсата на фискално пространство, особено в САЩ, ограничава възможностите за агресивна политика.

Какви са очакванията към новото ръководство на Фед и може ли изкуственият интелект да намали инфлацията?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Петролната буря се засилва с ескалацията на войната: икономиката в графики

Европа усеща осезаем икономически удар от конфликта с Иран

ЕЦБ няма да e "парализирана от колебание" заради Иран, обеща Лагард

Централните банки няма да се притекат на помощ на пазарите този път

Фед остава в изчаквателна позиция заради войната, пазарите реагираха със спад