Франция не може да бъде решаващ фактор в конфликта в Близкия изток, но се опитва да оглави усилията за формулиране на една по-еманципирана европейска позиция спрямо Съединените щати. Макар подобна позиция да е трудна, по конкретни теми като Иран е възможна и трите големи европейски средиземноморски държави – Франция, Италия и Испания вече демонстрират сходни позиции. Това заяви гл. ас. Радослав Илиев, историк и анализатор, в предаването „Бизнес старт“ с водеща Роселина Петкова.

Илиев припомни, че Париж непрекъснато се стреми към стратегическа автономия от САЩ вече 60 години.

„Макрон е част от една много дълга верига от лидери, които по един или друг начин реализират необходимостта от европейска стратегическа еманципация. Не става дума за скъсване, но за европейска позиция.“

Европа като най-големият икономически губещ

Гостът подчерта, че Европа губи най-много икономически от войната в Иран и блокирането на Ормузкия проток поради енергийната си зависимост и сега виждаме опити за координация между европейските държави, включително инициативи от страна на Франция, Испания и Италия, въпреки политическите си различия.

Съюзници отвъд САЩ: Могат ли Франция и Япония реално да повлияят на конфликта?

Обръщането в последните дни на Франция към Япония е по-скоро политическа заявка за еманципация на Европа и Тихоокеанския регион, отколкото за реален инструмент за натиск, смята Радослав Илиев.

„Франция има военен капацитет, но той не може да бъде сравняван със силите на САЩ или дори Израел. Япония от своя страна е икономически силна, но силно зависима от американската стратегическа рамка.“

Според него реалният ефект от подобно партньорство остава под въпрос, но е показателно за действията на Вашингтон, който се опитва да наложи волята си с груба сила и език както в Европа, така и в Азия.

„Има осъзнаване, че в последните десетилетия САЩ са глобален хегемон, не заради своите ценности, а заради своята сила. Това звучи много грубо, но всъщност политиката, държанието и дори изразите на Тръмп доказват това.“

Каква е ролята на Великобритания?

Д-р Илиев коментира, че по въпроса за необходимостта от дипломатическо решение на войната и отварянето на Ормузкия проток има консенсус между Лондон и Европа, и в частност с Париж. Въпреки това разликите остават в практическите действия. Франция е по-склонна да мисли за следвоенно участие на терен, докато Великобритания се ограничава до отбранителни инициативи.

„Великобритания стои в една много особена позиция. Поради географската си позиция и политическата близост с европейския бюрократичен елит реториката ѝ  е по-близо до страните, които се противопоставят на военната кампания на Нетаняху и Тръмп. От друга страна обаче Великобритания пази своите стратегически връзки и поддържа балансирана, леко отдалечена позиция, за да не бъде в горещата ос на конфликта, който се очертава все повече между Европа и Америка и най-вече между Париж и Вашингтон.“

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Френски и японски кораби преминаха през Ормузкия проток за първи път от войната

Да вземем Ормуз със сила? Франция и Великобритания имат по-добри идеи

Макрон призовава за съюз срещу зависимостта от САЩ и Китай

Франция и Япония координираха позициите си за Близкия изток