България положи доста усилия през последните три-четири години, за да се направят така процедурите, че земеделците да получават навреме субсидии. В момента системата за подпомагане на биоземеделието работи, което доведе до увеличаване на площите на биопроизводство и вече сме в европейските класации за най-много нарастващи площи. Това създава предпоставки за повече биохрани на българската трапеза. Това каза д-р Стоилко Апостолов, управител на Фондация за биологично земеделие "Биоселена", в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

Геополитика и биоземеделие

Новините, които виждаме всеки ден по телевизията неименуемо влияят на биоземеделието. Единият фактор е цената на горивата, тъй като при биоземеделието се използва повече гориво, а това оскъпява производството. Косвеният ефект от всичко това е върху потребителите – когато парите в едно домакинство намаляват, започват да се правят икономии от храната.

За момента няма някакъв национален план за справяне със ситуацията. Обикновено всеки сам се справя – оптимизират се разходи и се организира производството, за да се намалят разходите. В момента се изготвя втори план за биоземеделието на европейско ниво. „Залага се на повече участие на биопродукти в обществените продукти и по-добри образователни кампании, насочени към потребителите. Тези мерки са доказано работещи и все повече хора се обръщат към биопродуктите“, обясни д-р Апостолов.

Възможностите пред България в биоземеделието

Той допълни, че в рамките на биопроизводството има огромни възможности за България, но е важно производителите да бъдат по-активни. Топ продуктът ни е пчелният мед, при който цената в България е много ниска, докато в Европа те могат да достигнат до 35 евро на килограм. Трябва да търсим начин тези продукти да излязат с етикет за качество и произход – да се гордеем, че на етикета пише България. За това, разбира се, са нужни усилия.

Голям шанс имаме и при етеричните масла и биокозметиката. Отново – когато стане въпрос за износ, компании работят с чужди марки. Все още произвеждаме продукти, които са за преработка, или влизат под шапката на чужд бранд.

„Биоземеделието не използва синтетични торове или препарати. В момента няма знаци или признаци за презапасяване с торове“, коментира гостът. Основен проблем остава поскъпването на горивата. По отношение на споразумението с Меркосур гостът сподели, че най-много се очаква да пострадат пчеларите.

Според събеседника има огромна възможност България да разшири пазарите си за износ. Важно е България да участва с щанд на различни изложения, за да бъдат популяризирани българските биопродукти. В Азия българските биопродукти все още не са достатъчни разпознаваеми, но по-важно е да се отвори вратата и да се стартира търговия.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Биоземеделието в България – площите нарастват, работниците намаляват

Свръхрегулациите в България пречат на развитието на биоземеделието

Кирил Вътев: Можем да бъдем оазис за биоземеделие в Европа