Конфликтът между официалните съобщения и използването на социалните мрежи за гледни точки, които обслужват определени политически цели, е основно предизвикателство при отразяване на военните конфликти. Друг казус е външната намеса и координираните атаки и кампании от страна на външни правителства към теми с геополитически привкус. За момента страната ни е пощадена от този тип големи международни дезинформационни кампании – за разлика от Унгария, където вече няколко групи изследователи забелязват засилване на тази тенденция. Това каза Тодор Галев, директор по научната дейност, ЦИД, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

Връзката между геополитиката и социалните мрежи

„Войната на САЩ с Иран е преди всичко война за умовете на хората, а не такава за завладяване на територии чрез военна сила“.

В цяла Европа преди началото на войната имаше апокалиптични сценарии за огромна бежанска вълна – нещо, което не се случи. Трябва да си даваме ясна сметка, че не става дума само за социални медии, защото ние живеем в едно изцяло онлайн общество и сме непрекъснато свързани с някакво онлайн устройство.

Всичко това оказва влияние върху геополитическите конфликти – това е изцяло нов тип война, която има един много сериозен онлайн компонент. Според събеседника пропагандата има тази особеност, че действията срещу нея идват тогава, когато тя вече се е случила. Проактивните действия са малко на брой – дългосрочно решение е развитието на медийна грамотност сред населението. В България и голяма част от Европа това липсва.

Важно е да разпознаваме сензационните новини и ненадеждните източници на информация. Трябва да си задаваме въпроса дали една информация е споделена от достатъчно на брой надеждни източници и използваме ли инструменти за проверка на фактите. За съжаление в забързаното ежедневие цъкването и лайкването винаги взимат превес над проверката.

Става ли светът по-податлив на дезинформация

„Засега в краткосрочен план всички глобални изследвания показват, че хората стават все по-податливи на дезинформация и смятат, че са облъчени от такава, която те не са успели да разпознаят“, обясни Галев. В България над половината от населението вярва и споделя различни дезинформационни послания, които могат да се отнасят до политика, здравеопазване или нещо друго. Засега в краткосрочен план дезинформацията печели.

Той допълни, че това се наблюдава особено при определени сегменти от населението – като по-възрастните, докато по-младите поколения се обучават на грамотност и критическо мислене. Голяма част от Европа обаче остава податлива на тези вмешателства.

Изкуственият интелект е като нож. Противниците на демократичния ред използват AI много по-ефективно и влагат средства в него. В България също се наблюдава сходна тенденция. Кампанията в социалните мрежи е завладяна от генерирано от изкуствен интелект съдържание. Употребата на инструменти за проверка на това съдържание е изключително слабо. „Мерките, които правителствата в ЕС предприеха, са недостатъчни, защото всичко това генерира приходи за платформите. Платформите си правят оглушки“, отбеляза Галев.

„Тролфабриките“ в стария им вид вече не съществуват. В момента работят AI агенти – софтуерни програми, с които един човек може да създаде дори десетки хиляди агенти, на които е зададено предварително какво трябва да правят.

Например, те могат да бъдат програмирани да следят съдържанието в националните мрежи и да генерират и публикуват определен тип съдържание. „Тролските фабрики вече са фабрики на AI агенти, контролирани от много малко на брой хора“, посочи гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Парадокс: българите избягват новини, но са сред най-уязвимите на дезинформация

Дезинформацията подкопа COP30 и възможностите за рационален икономически дебат

AI срещу истината: алгоритмите, които усилват дезинформацията

Българското общество е уязвимо от дезинформация поради липса на добри регулатори