Основните изводи от националното проучване „Бизнес барометър на УНСС - 2026“ са, че икономиката се движи, но се движи на много бавни скорости, а очакванията са да няма промяна в тренда. Проучването се осъществи в края на януари, когато нямаше война в Близкия изток и рязко покачване на цените на петрола и газа. Вероятно очакванията са дори твърде оптимистични от днешна гледна точка. Това каза проф. д.н. Симеон Желев, преподавател в катедра "Маркетинг и стратегическо планиране" в УНСС, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Какво притеснява българския бизнес

Дори през януари очакванията не бяха особено розови. Явно негативно влияние оказва политическата нестабилност в страната и липсата на устойчиво управление. Вторият фактор е войната в Украйна, в следствие на която ресурсната обезпеченост на Европа бе занижена. Това са двата основни фактора.

Българският бизнес според неговата себеоценка стои добре. С други думи, бизнесът казва, че има капацитет. Това, което го притиска е намирането на качествена работна ръка. „Много съществено е, че според оценките на бизнеса регулаторната рамка е репресираща и потискаща. Държавата не подпомага, а по-скоро пречи“, коментира гостът.

Какви кадри търси българският бизнес

Според събеседника субективна страна на икономиката е много важна, защото определяме поведението си спрямо очакванията ни. В предишни години като основна прека през бизнеса се открояваше корупцията, а сега сред първите фактори са административни и бюрократични бариери, намиране на качествена работна сила, нелоялна конкуренция и данъчната и осигурителна тежест.

Бизнесът търси кадри, които искат да се учат и развиват, да мислят критически по сложни въпроси и да уважават опита. „Трябва да се върнем към старите идеи, че работата на образователните институции е и да възпитава. Конфликтът между генерациите се превръща във все по-голям проблем“, обясни проф. Желев. Трудно могат да бъдат запълнени липси, свързани с ценности, ако те се появят в първите години на образованието.

Новият Институт за изкуствен интелект в икономиката към УНСС ще се занимава в три направления. Първото е прилагането на изкуствения интелект в сферата на образованието. Тук големият въпрос е къде е допустими и къде не е допустимо да се прилага. Вече има много лоши примери за употребата на AI при изпитите. Например, когато се изпитва без контрол върху средата, това води до злоупотреби.

„Второто направление е свързано с употребата на изкуствен интелект в бизнеса, а третото – в публичния сектор“, сподели гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Българският бизнес все още не е подготвен за правилата за прозрачно заплащане

Уебинари учат българския бизнес как да избегне рисковете при работа с Китай

Български бизнеси в ключови сектори могат да спечелят от сделката ЕС-Австралия

AI не е безплатен и не носи бързи икономически ползи за бизнеса, крие и рискове