Актът на ЕС за AI може да е предимство за компаниите, ако няма свръхрегулация
Любомир Тулев, специалист по киберсигурност и основател и изпълнителен директор на CyberXperts,
Обновен: 27 March 2026 | 11:24
Автор: Волен Чилов
Европейският съюз търси баланс между иновациите и сигурността при изкуствения интелект, но строгите регулации вече поставят под въпрос конкурентоспособността на технологичния сектор, който е изправен пред сериозни разходи и административна тежест. Въпреки това целта на Европа е модел, който гарантира защита на гражданите и контрол върху използването на AI, и в бъдеще това може да бъде конкурентно предимство. Темата коментира Любомир Тулев, специалист по киберсигурност и основател и изпълнителен директор на CyberXperts, в предаването „Бизнес старт“ с водеща Роселина Петкова.
Актът за изкуствения интелект на ЕС вече е приет като регламент, което означава че важи директно за всички държави членки без необходимост от допълнително транспониране от август 2024 г. Той разделян приложенията на изкуствения интелект в четири категории: недопустимо използване, високорискови системи, където AI е допустим, но при строги правила и задължителна оценка на риска като медицината; рискови приложения и минимален риск, при които няма специални ограничения.
По думи на Тулев най-големите спорове около регламента се случва при високорисковите приложения. „Там се получава колизия и припокриване с вече съществуващи секторни регулации – например в медицината. Компаниите трябва едновременно да спазват както секторните правила, така и новите изисквания за AI, което създава допълнителна тежест“, заяви той.
„Голяма част от компаниите в момента се притесняват дали европейският пазар няма да стане твърде регулиран.“
Затова Европейската комисия забави пълното прилагане на Акта и обсъжда облекчения, за да избегне дублиране на регулации. Според госта Европа не е против AI, а настоява той да бъде регулиран така, че да гарантира права и защитата на гражданите, сигурност и прозрачност. „Европа не иска да се превърне в регулатор. Иска да бъде иноватор, но в рамки“, каза той и посочи, че по този начин Съюзът иска да открои от AI пазара в САЩ и Азия.
„Европа иска да се открои от пазара в САЩ и в Азия, като гарантира, че приложението на изкуствения интелект на територията на ЕС ще гарантира правата и свободите на гражданите.“
Гостът заяви, че секторът в ЕС се развива, но по-бавно в сравнение със САЩ и Азия. Има стартиращи компании, включително и в България, но броят им е по-малък, а големите компании в сферата на изкуствения интелект са базирани извън Европа.
„Не можем да кажем, че секторът не се развива. Компаниите просто ще бъдат по-регулирани, но съм сигурен, че в един момент това ще бъде конкурентно преимущество. защото голяма част от потребителите в Европа ще предпочитат да използват сигурни продукти пред продукти, за които в крайна сметка не са убедени в интегритета на информацията и използването на данните.“
Експертът по киберсигурност заяви, че големите предизвикателства пред европейските технологични компании са свързани с прекомерното регулиране и свързваните с това разходи. Освен с AI Акта, компаниите трябва да спазват директивите за киберсигурност и регулации като Регламента за оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA).
„В момента виждаме огромно количество енергия и усилия налага от страна и на държавата и на отделните компании в различните сектори да бъдат в съответствие с тази регулация.“
Това означава сериозни инвестиции в технологии, киберсигурност и експерти. За малкия бизнес това често е трудно постижимо и само малка част от компаниите могат да си позволят, като повечето търсят европейско финансиране, заяви Тулев.
„Все още киберсигурността се възприема като разход, а не като инвестиция в защита, въпреки че реалните щети от пробив могат да бъдат много по-големи.“
Какво показва казусът със съдебния спор между Claude на Anthropic и Пентагона?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.