България е страна с изключителна концентрация на антични съкровища и има основания за създаването на специален музей за българските съкровища, в който да ги изложи. За целта обаче е нужда сериозна институционална подкрепа. Редица български музеи – Варненският археологически музей и музеят в Пловдив поставят акцент върху своите нумизматични експозиции. Има интерес, но е необходима още по-сериозна подкрепа – финансова, организационна и маркетингова. Това казаха акад. Франсоа дьо Калатай, президент на Кралската академия на Белгия, постоянен представител на Генералния секретар на Международния съюз на академиите и член на Научния комитет за хуманитаристика към „Science Europe“, Белгия, и доц. д-р Валентина Григорова, преподавател в Университета по застраховане и финанси (УЗФ), в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

Акад. Дьо Калатай заяви, че за няколко години българският „дрийм тийм“ по нумизматика – доц. Валентина Григорова, проф. Диляна Ботева от СУ, Юлиана Цедкова, Лили Грозданова и проф. Иля Прокопов, успява да публикува редица научни публикации, да организира семинар по нумизматика на международно ниво.

Въпреки това тези научни изследвания имат нужда Най-вече от сериозна институционална подкрепа. България кандидатства за домакинство на Международния конгрес по нумизматика в София и това изисква участие на държавата и университетите, отбеляза доц. Григорова.

България – страната на съкровищата

„Бих искал да припомня нещо много важно, което прави България уникална. Няма друго място в света, където от античността да има толкова много натрупано злато и сребро“, заяви президентът на Кралската академия на Белгия. Той подчерта, че количество намерени отсечени монети и открити съкровища на територията на България и Румъния не се наблюдава никъде другаде в античния свят.

Гостът заяви, че по натрупване на злато в Античността сред първите пет, три са български съкровища – Варненското, Вълчитрънското и Панагюрското.

Протопарите във Варненския некропол

Доц. Григорова представи изследванията с проф. Иля Прокопов, които анализират миниатюрните златни кръгчета във Варненския некропол, където е намерено най-старото обработено злато в света, които могат да се нарекат протопари.

„Тези малки кръгчета са с тегло между 0,1 и 0,45 грама и ги проследяваме в широк географски обхват в цялата съвременна българска територия – от Дуранкулак до района на Драгоман, както и по поречията на Струма и Джерман. Те представляват ранна форма на пари от благороден метал, предхождаща монетите.“

По думи на преподавателя цивилизацията там е познавала металургията на изключително високо ниво и предполага развитие на търговия в широка географска зона.

Освен това край Варна са намерени най-малките късчета скъпоценните камъни в историята, които са фасетирани по начин, сравним със съвременните техники, а говорим за праисторията. Докато при обработката на златото се наблюдават и следи от платина и иридий, които не се сплавят, а остават като малки частици на повърхността.

„Това поражда множество въпроси за произхода на златото и технологиите, използвани в праисторическата епоха.“

Тракийците и златото

Акад. Франсоа дьо Калатай даде и пример с древния град Пистирос, близо до днешните Септември и Ветрен, където гърците и Филип II са създали търговски център за обмен с тракийските племена. При откритото при професионални разкопки там съкровище се намират монети с образите образите на Филип II, Александър Македонски и Лизимах.

Той добави, че след появата на златните и сребърните монети в края на VI век пр.н.е. в тракийския свят настъпва период на бурно развитие.

„Първоначално се мислеше, че тези монети вероятно са използвани за търговия, но днес общото е мнение е, че са би основно за плащане на войници, включително персийски.“

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Българските археолози правят значими открития, но системата ги оставя да се рушат

Археологически туризъм в България: Липсва фокус, освен при иманярите

Може ли AI да отключи тайните на античния свят?

Родопско злато: Ада тепе е люлката на археологията в Европа