Българската музикална сцена все по-осезаемо се отваря към глобалния пазар. Конкуренцията вече не е само на местно ниво, а с целия свят. В този контекст музиката сама по себе си не е достатъчна – артистите трябва да мислят за бранд, алгоритми и постоянство, за да достигнат до своята публика. Тази тема коментираха основателите на бандата „hug or handshake“ Антон Георгиев и Петър Трифонов в предаването „Бизнес старт“ с водеща Роселина Петкова.

„Има повече фестивали и все по-често започват да идват по-актуални западни артисти. Това е положителен знак, защото разширява пазара. За нас това означава повече конкуренция за вниманието на публиката, но и повече възможности“, заяви Антон Георгиев

Достъпът до музика вече е напълно отворен и конкуренцията при българските артисти не е само местно, а глобално. Това прави младата публика по-трудна за привличане, добави Петър Трифонов.

Алгоритмите – „необходимо зло“

По думите на бандата алгоритмите в социалните мрежи и стрийминг платформите са необходимото зло, защото мисълта е как да се създаде съдържание, което да „угоди“ на алгоритъма.

„Това важи не само за музиката, а за всички, които създават съдържание онлайн. Постоянно се мисли как да се направи нещо, което да стане вайръл. Проблемът е, че това отнема време от същинското изкуство. Но е неизбежно, защото това е начинът да достигнеш до повече хора.“

Въпреки това в България артистите все още имат възможността да разчитат на органичен растеж, смята Трифонов, защото пазарът е малък, а хората си препоръчват музика един на друг. Това е особено видимо при алтернативната сцена, която е концентрирана основно в София, всички се борим за вниманието на няколко хиляди души.

Пътят към чуждите пазари

Георгиев посочи, че стратегията на групата към експанзия е постепенен – първо чрез регионално развитие, използване на стрийминг платформите за достигане на публика извън България и живи участия на фестивали, през които да достигат до нова и по-голяма публика.

„Основната ни цел не са самостоятелни концерти, а участия във фестивали. Там се събират много повече хора и шансът да достигнеш нова публика е по-голям. Но за да стигнем до тези фестивали, трябва да покрием определени критерии – брой слушатели, концерти, присъствие онлайн.“

Инвестициите в продукция

По техни думи обаче музиката не е самодостатъчна, защото тя да бъде и добре „опакована“. „Артистите, които успяват, са тези, които изграждат себе си като бранд. Името им става по-силно от самата музика. Трябва да се създаде цялостно изживяване – продукт, който хората разпознават“, заяви Трифонов.

Освен това не е толкова важно качеството във видеопродукцията, а постоянството, което се влага в създаването на музиката – нови видеа, музика, албум.

„Според мен в България никой не влага толкова ресурси, каквито западните артисти вкарват във видеата си, но пак има добри продукции. Въпреки това понякога е добре да имаш и по-високобюджетни продукции, които да привлекат внимание.“

Изкуственият интелект – помощник, но с граници

Георгиев посочи, че в групата използват изкуствения интелект за оперативни задачи, но що се отнася до музиката имат етични граници, които не са склонни да прекрачват. Въпреки това има опции в дистрибуционните платформи да се отбележи дали е използван AI в музиката.

„Очакването ни е това да бъде обозначено и в стрийминг платформите, което може да има влияние върху възприемането и дори върху монетизацията“, каза Антон Георгиев.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Музиката продава: плейлистите стават част от печалбата на ресторанти и хотели

Създаването на музика е магичен процес, който AI не може да замени

Публиката все още различава оригиналната музика от AI, но така ли ще е в бъдеще

Приходите от музикален стрийминг у нас скачат с 600%, а потенциалът е €40 млн.