Докато въздушните удари на САЩ и Израел унищожават иранската военна, а вече и цивилна, инфраструктура, въпросът за крайната победа остава без ясен отговор. Техническото превъзходство във въздуха не води до политическа промяна на земята, и след огромния скок в цената на петрола американският президент Доналд Тръмп намекна за край на войната, като вече осъзнава мащаба на първоначалното си недоглеждане. Това коментира проф. Марин Русев, преподавател в катедра "Регионална и политическа география” към СУ "Св. Климент Охридски", в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

Действията на американския президент са започнали с амбициозни политически цели, които трудно могат да бъдат постигнати само чрез въздушна операция, смята Русев.

„Президентът на САЩ вече осъзнава, че е допуснал грешка. Грешката е огромна. Няма как да поставиш такива високи цели – да подмениш системата в една страна, която има над шест хиляди години авторитаризъм, която в момента е с невероятно силна, религиозно обоснована политична вътрешна система и структура.“

Според Русев военният натиск срещу Иран може да нанесе сериозни инфраструктурни щети, но това не означава автоматична политическа победа.

„Може да бъде сразена от въздуха като инфраструктура и вероятно това ще струва на Иран десетилетия, за да се възстанови. Но без сухопътна операция Тръмп трудно ще може да обяви военна победа. Военната победа от въздуха е безспорна, но победа във финалния стадий на сблъсъка много трудно може да се формулира.“

Този дисбаланс между военни удари и политически резултат поставя администрацията във Вашингтон в сложна позиция, като Тръмп ще трябва да убеди американското общество, че е постигнал успех, докато реално се отказва от идеята за смяна на режима.

Укрепване на режима в Техеран

Продължителният външен натиск може да консолидира вътрешната власт в Иран, която издигна Моджтаба Хаменей, син на убития при първите удари аятолах Али Хаменей, като върховен лидер на страната. 

„Всеки следващ ден, свързан със сегашния подход, е в полза на Иран. Иран е тоталитарна държава и кликата е съгласна да жертва население и инфраструктура, но много добре знае, че този подход изтощава противника.“

Една от причините е силната религиозна и историческа основа на държавата.

„Тук става дума за държава с шест хиляди години традиция и силно подплатена от истинска вяра – шиитския ислям.“

Според него това прави почти невъзможен сценарий за бърза смяна на режима, какъвто първоначално е бил обсъждан от САЩ и Израел.

Търсене на изход и дипломатически маневри

Русев допуска, че президентът на САЩ може постепенно да измести фокуса на операцията – от смяна на властта към по-ограничени цели, например ядрената програма.

В този контекст се засилва и диалогът с Владимир Путин, макар перспективите за дългосрочно стратегическо сближаване да остават неясни. Президентите на САЩ и Русия са провели телефонен разговор в понеделник, стана известно от официалани съобщение, като са обсъдили войната в Иран,

„Ако конюнктурно Тръмп очаква някакъв вид, макар и пасивна подкрепа от Русия по отношение на Иран, вероятно когато излезе от капана на Иран, ще се върне на старите си позиции.“

Различните цели на САЩ и Израел

Съюзът между Вашингтон и Израел също показва признаци на напрежение. Докато Тръмп вече намеква за край на войната, Израел следва собствена, много по-твърда линия. Конфликтът между съюзниците стана явен при атаките срещу иранските петролни запаси – ход на Израел, който предизвика остра реакция във Вашингтон.

„Израел се държи много по-праволинейно и знае, че това, което прави, е да не допусне да бъде унищожен.“

Според него израелската стратегия е по-дългосрочна и е насочена към системно отслабване на потенциала на Иран, докато САЩ търсят бърз политически резултат.

Европа и НАТО – предпазлива реакция

В Европа реакцията засега е предпазлива, като фокусът е върху превантивната отбрана и демонстрация на военна готовност. Иранските ракети и дронове към Турция и Кипър се възприемат по-скоро като „проба“ на защитните механизми, отколкото като реална заплаха, на която Европа е готова да отговори с мащабна контраофанзива.

„Иран подхожда внимателно – като че ли само проверява какво може да се случи… Европа възприема това като сигнал и прави всичко възможно превантивно да реагира.“

В този контекст се наблюдава разполагане на военноморски сили и повишена готовност на съюзниците в рамките на НАТО.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Войната с Иран изчерпва "Пейтриът" с такава скорост, че заплашва Украйна

Тръмп не познава врага си. Това е предимство за Иран

Пазарите си отдъхват след петролното влакче на ужасите. Но може би избързват

Ред дюшеци, ред „Ролс-Ройс“: Как българи спаха на пода на паркинг в Дубай