Цената на суровия петрол вече докосна границата от 120 долара за барел, след като ключови производители от Близкия изток ограничиха добива си, а напрежението между САЩ, Израел и Иран превърна Ормузкия проток в затворена зона. 

Ефектите от войната в Персисйкия залив тепърва ще преминават през световната икономика заради промените във веригите на доставки и повишените цени за транспорт, коментира к.д.п. Александър Калчев, председател на Българската морска камера, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

Затварянето на Ормузкия проток не е просто регионален проблем, а глобална икономическа заплаха. През този тесен воден път преминават близо 20% от световните доставки на втечнен природен газ и значителен процент от петрола. 

„Ормузкият проток е в момента затворен поради ескалиралия конфликт между Съединените щати и Израел от една страна и Иран... Това предизвиква сериозни проблеми за веригите на доставки.“

В момента в района на Персийския залив са блокирани около 350 кораба за насипни товари и над 250 танкера, което представлява огромен тонаж, който практически „изчезва“ от пазара.

В средносрочен план се очаква доста сериозна промяна на веригите на доставка заради блокираните кораби.

"Това ще докара нестабилност в абсолютно всички региони. Като пример от миналата седмица - започнаха проблемите за преминаване през Панамския канал, който е почти на обратната страна на света, просто защото те дават приорите на танкерите, тъй като в момента за тях се усеща сериозен недостиг."

Новата карта на доставките: Цени като след пандемията

Ефектът върху крайните потребители ще бъде усетен бързо чрез цените на стоките. Големите контейнерни линии вече пренасочват маршрутите си далеч от Червено море, което връща пазара към нивата от периода след COVID-19.

„Ще започнем да виждаме отново ставки, които имаше в периода след COVID, а именно 2-3 пъти по-високи от това, което е в момента, което, разбира се, ще бъде плащано от крайните клиенти“, предупреждава капитан Калчев.

Освен енергийните суровини, под удар е и пазарът на торове. Между 25% и 35% от световното производство на карбамид (урея) излиза именно от този регион, което застрашава земеделските сезони в страни като Индия.

Застрахователен колапс и рискове за екипажите

Сигурността в региона е толкова компрометирана, че застрахователният бизнес практически се е оттеглил от зоната на конфликта.

„Абсолютно всички застрахователи на практика канцелираха застрахователното покритие на корабите, които са в района, тъй като рискът се вдигна изключително много.“

Това принуждава операторите да търсят алтернативи, като заобикалянето на Африка през Нос Добра надежда. Капитан Калчев подчертава, че прогнозите за 2026 г. не предвиждат нормализиране на трафика през Червено море, което означава по-дълги транзитни времена и по-високи транспортни разходи в дългосрочен план.

Ефектът върху България: Конкурентоспособност под натиск

За българския морски бизнес ситуацията е двупосочна. От една страна, БМФ разполага с модерен и енергийно ефективен флот, което при високи цени на горивата е конкурентно предимство. От друга страна обаче, българската икономика като цяло ще понесе негативите.

 „Това означава, че ние като икономика... ще станем по-неконкурентни, тъй като към цената на износа ще трябва да се добави някаква допълнителна стойност [на транспорта], а пък нещата, които внасяме, ще ги плащаме ние като крайни клиенти.“

Допълнително усложнение за бизнеса са новите екологични изисквания в Средиземно море, които налагат използването на по-скъпо дизелово гориво с ниско съдържание на сяра, което в условията на военен конфликт допълнително оскъпява всяка миля път.

Повече за ефектите на войната върху морския транспорт може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Конвои в Ормузкия проток рискуват противокорабните ракети на Иран

Корабоплаването през жизненоважния Ормузки проток е в колапс

Блокадата в Близкия изток е поредният "черен лебед" за спедиторите